"Както разбирате, само декларации и констатации не стигат - нужно е да се правят реални стъпки, а не да се занимавате единствено с метафизика. Вие действително сте способни да си създадете всякакъв свят. Но не съм казал, че можете да го направите, докато лежите на дивана.
От едната страна на дуалното огледало се намира материалната вселена, от другата - пространството на варианти. Слоят на вашия свят се образува от тези две съставляващи. Типична грешка е да изпадате в крайности, смятайки, че само битието определя съзнанието или обратното - само съзнанието определя битието. Отговорът е - и двете едновременно.
Бихте могли да зададете въпроса: а кое е главното -едното или другото? Разбира се, мислите оказват определено влияние върху действителността, но опитът подсказва, че решаваща роля имат въпреки всичко конкретните действия в материалния свят. Да се позанимаем малко с математика и ще разберете какъв удивителен парадокс съществува.
Да вземем момента на раждането (или дори зачеването) на човек. Имайки предвид дуалната природа на нашия свят, предполагаме, че слоят на света на дадения човек в тази отправна точка е балансиран: 50% са обусловени от битието и 50% - от съзнанието. Няма да говорим за душата и откъде са се взели тези 50% съзнание, а просто ще се доверим на фундаменталния принцип на дуализма.
И така, човек започва живота си. Вижда в огледалото отражение - дадената реалност, и показва отношението си, вследствие на което реалността се трансформира. Това изменение кара човека да изразява ново отношение, което пак променя реалността и т.н., до края на живота му. Ако застанете пред голямо огледало с друго огледало в ръце, ще видите поредица, отиваща в безкрайността: вижда - изразява отношение, вижда - изразява отношение и т.н.
Съобразно със същия принцип предполагаме, че във всеки отрязък от живота едната част от слоя на света се формира от човешките действия, а другата част - от мислите му. Ако в отправната точка са били 50 на 50, в следващото отражение половината, обусловена от мислите, пак се дели наполовина. Следващата половина - отново и т.н. Построява се безкрайна редица: 50 + 25 + 12.5 + 6.25 + 3.125 + 1.5625 + 0.78125 + 0.390625 + 0.1953125 + ...Сборът на този ред е равен на 99.999999999999999% в период. Представяте ли си какво се получава? Слоят на света на човека през целия му живот почти 100 процента е формиран от мислите му. Ето ви победа на метафизиката!
Не бързайте обаче да правите изводи. Защото едната половина се пада на мислите, а другата - на действията. Да построим друга редица: вижда - прави, вижда - прави... Получава се същото число: 99.999999999999999, което показва, че почти 100 процента от слоя на света се формира от действия в материалната сфера. Къде е истината?
Истината не е по средата, а в пресечната точка на двете страни - физическата и метафизичната. Неуловимото, но истинско лице на нашия свят се губи в безкрайността, където отива редицата деветки. Всичко останало е илюзия, маскарад на многоликата реалност. Истинското лице, след което тича фундаменталната наука, е недосегаемо именно защото редицата е безкрайна. В света нищо не е 100-процентово - всичко е почти.
А ние какво да правим с този парадокс? Преди всичко да направим нещо, което е в разрез с науката: да приемем едновременното и равноправно съществуване на двете страни на реалността - физическата и метафизичната. Къде се дява онази малка част, която образува 100-те процента? Това е границата между двете противоположни страни на дуалното огледало - мястото, където материалната действителност става пластична като в съновидение.
Човек, който е избрал или едната, или другата страна на реалността, се намира във властта на илюзията на отражението. Решавайки проблемите, материалистът не вижда, че се бори с отражението на своите мисли като коте пред огледало. Не разбира, че се бори със следствието, без да обръща внимание на причината - своя образ. А идеалистът, наблягайки на метафизиката, витае в облаците, без да забелязва нищо наоколо. И единият, и другият се въртят в затворен огледален кръг.
Кръгът се разтваря в момента, когато човек превключва вниманието си от отражението върху образа. А образът е неговото отношение към действителността - отражението. Когато целенасочено формирате отношение към отражението - каквото и да е то, вие създавате съответната реалност. Но не бива да забравяте и за материалната сфера. Например, ако в резултат от работата ви със слайда се е отворила врата, трябва да влезете в нея, т.е. да предприемете конкретни действия, а не да витаете в облаците. С други думи, изпращайки в света мисъл-форми, нужно е и да местите краката си по твърда почва.
Необходимо е само да осъзнаете три прости неща. Първото: реалността е закъсняло отражение на вашия мисловен образ. Второто: в огледалото се отразява онова, върху което е съсредоточено вниманието ви. Третото: концентрирайки вниманието си върху онова, което ви е нужно, вие го получавате в реалността. Следва само да помните, че огледалото работи със закъснение. По-подробно можете да прочетете за този процес в „Транссърфинг на реалността".
И така, за управляването на реалността идеално е състоянието, при което се разтваряте в своя свят и същевременно усещате, че сте „отделни", отстранени от него. Когато сте на ръба на дуалното огледало, действителността се трансформира в „сюрреалност" и обратното. Търсете това състояние, наблюдавайте себе си и обкръжението си, настройте се към забавената скорост на огледалото и се опитайте да почувствате връзката си със своя свят -защото това е вашият свят.
РЕЗЮМЕ
■ Когато изпращате мисъл-форми в света, нужно е и да местите краката си по твърда почва.
Comments