Повечето от нас са свикнали с убеждението, че участието ни в процеса на еволюцията е ограничено до продължителността на един-единствен живот. Тази вяра отразява перспективата на пет-сетивната личност. От гледна точка на петсетивната личност нищо от самата нея не продължава отвъд този живот и в усещанията на петсетивната личност няма нищо освен самата нея. Многосетивният човек също разбира, че нищо от него не продължава отвъд този живот, но същевременно осъзнава безсмъртната си душа.
Животът на личността, която сте, е едно от без-четните преживявания на душата ви. Душата съществува отвъд времето. Огромна е перспективата на душата, тя вижда отвъд ограниченията на личността. Душите, които са избрали да изживеят материалната страна на живота, какъвто го познаваме като своя еволюционна пътека, са въплъщавали енергиите си много-кратно в много психологически и материални форми. За всяко прераждане душата създава различна самоличност и тяло. Личността и тялото, които според петсетивния човек изграждат цялото му същество, за душата представляват уникални, идеално отговарящи за целта на съответното прераждане инструменти.
Всяка личност допринася по свой начин, със специфичните си заложби и уроци за научаване, съзнателно или не, за развитието на своята душа. Животът на майка, на воин, на дъщеря, на духовник; чувствата като любов, уязвимост, страх, усещане за загуба и нежност; вървите срещу гнева, пренебрежението, празнотата и ревността - всички те служат на еволюцията на душата. Всяка физическа, емоционална и психологическа характеристика, изграждаща личността и нейното тяло - силни или слави ръце, муден или проницателен интелект, ведър или мрачен нрав, жълта или черна кожа, дори цветът на косата и на очите - всичко е съвършено съгласувано с целите, които душата трябва да постигне.
Петсетивната личност не осъзнава множеството други прераждания на душата. Многосетивната личност може да усеща тези прераждания или да ги изживява като свои минали или бъдещи превъплъщения. Те представляват, така да се каже, семейство от животи, но не са животи, през които е преминала самата личност. Те са изживявания на душата.
От гледна точка на душата всички нейни прераждания са едновременни. Всичките й самоличности съществуват по едно и също време. Следователно, когато едно от превъплъщенията на душата се освободи от негативността, полза имат
всички други превъплъщения. Понеже самата душа не е ограничена от времето, миналото на личността, както и бъдещето й, се подобряват, когато тя се освободи от вълните на страха и съмнението. Както ще видим, избавлението от негативността при една личност се отразява положително на много други динамични страни на съзнанието. Петсетивните хора забелязват някои от тях, но не ги смятат нито за динамични аспекти на съзнанието, нито за нещо, свързано с личните им вътрешни процеси, като например съзнанието и еволюцията на своя пол, раса, националност и култура. Други от тях се намират далеч отвъд сетивните способности на петсетивния човек. Един съзнателно изживян живот следователно е неоценимо богатство.
Личността и нейното тяло са изкуствените аспекти на душата. Когато те изпълнят своята функция, в края на прераждането душата ги изоставя. Те умират, но не и душата. След прераждането тя се завръща към своето безсмъртно и безвремево състояние. Отново се завръща към естественото си състояние на състрадание, яснота и безгранична любов.
Това е контекстът, в който се явява нашата еволюция - безспирното раждане и прераждане на енергията на душата върху материалната арена, в земното училище.