Път или Пътека

"Разбира се, всякакви сборища силно влияят на аурата, размагнитвайки я, ако не се вземат особени мерки за защита. Възможно е да бъдеш в света, но не от този свят, така също можеш да бъдеш с хората, но не от тяхното число. Допускайки проводниците да вибрират в унисон с вибрациите на сборището, ученикът лишава себе си от тясната пътека и тръгва по утъпкания път, отбелязан със следите на множество крака. По утъпканите пътища не може да има индивидуални находки. Огънят на духа помръква и сивото покривало на обичайността обвива съзнанието. Нужна е изолираност. Да се опази Висшата Триада от потъпкването ѝ от двукраките може само ограждайки се вътрешно и не позволявайки на астралната обвивка да звучи в унисон. С това обстоятелство се обяснява тази самота на Големите Духове, която те изпитват сред хората. Много от тях нарочно са се оттегляли в пустинята, в планините, в горите в уединение и отшелничество. Но още по-трудна е тази отделеност на съзнанието при обичайното съприкосновение с хората сред обикновения живот. От една страна не може да се остави полето на живота, а от друга - не трябва да се разтваряш сред обичайността и да станеш обикновен човек. Подвигът сред хората е много по-труден, отколкото подвига в уединение. Той е възможен, ако не се допуска низшата четворка да се подчинява на астрала и да звучи в унисон с него в тона на обкръжаващата среда. Ключът за съзнанието на ученика се дава от Учителя на Светлината и съзнанието може да съзвучи единствено само на Него не само не загубвайки своите

придобивки, но обратно, умножавайки ги. Най-добрата мярка за защита, най-добрата охрана и ограждане - това е суровият контрол над това да се удържи своя астрален проводник от яростния му стремеж да се заразява от тези движения или вибрации, които протичат в астралните обвивки на обкръжаващите хора. Така също не се допускат и самостоятелни прояви на собствения астрал, ако те нарушават стройността на пътя. Тясната пътека на живота се опазва зорко, иначе тя може да се изгуби. "