Главният недостатък на съвременната педагогика е, че зомбира хората. Т.е. всички усилия са насочени да подтиснат мисленето на човека чрез внушението, че човек изначално не може да разсъждава и за да съществува трябва да зазубри „истините” на „умните” хора. Но умните хора също са производни на тази система и така порочния кръг се затваря. А така продължава хилядолетия. Но условията, които са крепили тази система толкова дълго време се променят и сега вече имаме реален шанс да излезем от този омагьосан кръг. Все повече хора осъзнават, че НЯМА АБСОЛЮТНИ ИСТИНИ, че истините са относителни и многообразни, и че всеки има право да разсъждава по различен начин, без да е нападан постоянно, че мисли неправилно и да му се внушава как трябва да мисли и какво трябва да смята за истина. Едва когато хората осъзнаят този проблем като много сериозен проблем, ще се разбунтуват срещу зомбирането и ще започнат да се учат да мислят самостоятелно. Ще започнат да се избавят от програмираните във тях илюзии и да стават адекватни на реалността.
Илюзията, че хората са тленни и ограничени като съществуване във времето, е може би илюзията нанесла най-много поражения върху съзнанието на хората. Колко усилия са нужни да се преодолее съществуващото убеждение, че малкото дете не е един бял лист хартия, на който тепърва „трябва” да се запишат необходимите за живота „истини”. Колко време ще е необходимо докато обществото престане да внушава на малките деца какво е реално и какво не. Колко безценен опит трупан през хилядолетията се обезсмисля и неутрализира с внушението, че детето е глупаво и тепърва трябва да се учи.
Пред педагогиката стоят на дневен ред много тежки задачи – преди всичко да преразгледа трупаните от хилядолетия заблуди и илюзии. Да преосмисли задачите си и целите си. Малките деца не трябва да бъдат учени какво и как да мислят, а трябва само да им се помага по-бързо и качествено да усвоят управлението на новото материално тяло. Това става чрез различни игри, спорт, труд, различните видове изкуства. Може би някой ден педагогиката ще престане да натрапва различните езици, които разделят и противопоставят хората и ще създаде условия телепатията отново да бъде основно средство за общуване. Но това изглежда като неосъществима мечта, нали? Но само това към което не се стремим, не може да бъде постигнато.
Другата основна задача пред новата педагогика е да премахне насилието в обществото. Това може да стане като се променят целенасочено досегашните внушения, че със злото трябва да се води непримирима битка по всички възможни фронтове. Проблема със злото може да се реши само чрез промяна на отношението към него – като се замени агресивното отношение с любов и търпение. Та нали основен източник на зло са несъвършенствата на хората. Защо всеки иска другите да са снизходителни към неговите недостатъци, а самият той или тя е непримирим към недостатъците на другите? Защото всеки е убеден, че неговите недостатъци са незначителни в сравнение с другите. Очевидно е, че липсва реална преценка. Затова е много полезен навика да не съдиш никого за нищо – просто защото никой не може да бъде обективен – прекалено малко се знае за истинските причини, които движат нещата.
Най-важният от най-важните въпроси е въпросът за Любовта. Любовта е основата на мирозданието, Любовта движи всичко във Вселената, а в днешните понятия любовта се приравнява със секса. Това е защото ни владее илюзията, че съществуваме единствено в материално тяло. Новата педагогика трябва да осъзнае и приеме важността на този фундаментален въпрос. За Любовта трябва да се говори 24 часа в денонощието, защото Любовта е постоянно търсене и преодоляване на всички несъвършенства, които създават дисхармония. Това е вечния смисъл на съществуването на човека – да обича всичко съществуващо и да се грижи за неговото постоянно усъвършенстване. Много сериозна задача, като се има в предвид, че в очите на съвременните хора тя изглежда несериозна. Но когато се избавиш от илюзиите и вникнеш в действителността, разбираш, че единственото, заради което си струва да съществуваш, е Любовта. Само осъзнатата важност на този въпрос и неговото приемане присърце, ви насочва към реална еволюция и приобщаване към Бога.
Пред новата педагогика постоянно ще възникват и други важни задачи, но те ще се решават в движение, важното е да има търсене и устрем в правилната посока – към Бога.
из"Беседи на Учителя"
Comentarios