"Няма “негативни” или “позитивни” чувства - ние ги правим такива, като ги отхвърляме или приемаме. За мен всички чувства са част от прекрасното, непрестанно променящо се усещане, че съм жива. Ако обичаме всички различни чувства, които преживяваме, те ще изплетат многоцветна дъга в живота ни. Ето няколко чувства, от което хората най-много се страхуват и препоръка за начин, по който може да се справите с тях: Страх: Важно е да признаете и приемете страховете си. Ако се примирите с чувството, че се страхувате и не се пренапрягате да го преодолявате, ще започнете да се чувствате по-сигурни и страхът ви ще намалее. Щом се почувствате готови, поемете риска да го направите, но не се насилвайте да правите нещо, за което все още не сте готови. Тъга: Тъгата е свързана с неспособността да отворите сърцето си. Ако се оставите да се чувствате тъжни и особено ако можете да плачете, ще разберете как сърцето ви се разтваря и ще почувствате силен прилив на обич. Ако имате възможност, потърсете успокоение и подкрепа от някого, който приема вас и тъгата ви и просто може да бъде до вас. Скръб: Това е по-силна форма на тъга, свързана със смъртта на някого или с приключване на нещо. Тя е начинът ни да се освободим от старото, за да сме готови за новото. Много е важно изцяло да се отдадете на скръбта си и да не спирате протичането на този процес. Скръбта ще ви залива като вълни, първо следващи една след друга, а после постепенно и постепенно затихващи. Понякога скръбта може да трае дълго, или дълго време отново и отново да се връща. А когато дойде, трябва да я приемете и да си помогнете колкото може повече сами, за да я преодолеете. Наскърбяване: Наскърбяването е израз на ранимост. Склонни сме да го прикриваме като се отбраняваме и обвиняваме, защото не искаме да приемем колко всъщност ни боли. Важно е директно да изразите чувството си на оскърбление и то по възможност без да обвинявате (с други думи: “Наистина ме оскърбяваш, щом не искаш да дойда с теб”, което е противоположно на това “Не те е грижа за моите чувства”, “Как може да си така безчувствен”, и т.н.). Отчаяние: То може да бъде в резултат на недоверие в себе си, незачитане на чувствата и нуждите и не-полагане на истинска грижа за себе си. Може би трябва да бъдем по-верни на себе си и да зачитаме повече правата си. Отчаянието може да се появи в преходната фаза, когато се освобождаваме от старите модели на контрол и се учим да се подчиняваме на висшия си аз. Гняв: Гневим се, когато не проявяваме истинската си сила и позволяваме на други хора да имат прекалена власт над нас. Обикновено потискаме гнева и се сковаваме. Щом започнем да възвръщаме връзката си с нашата жизнена сила, първото нещо, което усещаме, е натрупалия се гняв. Така че, за много хора, които са станали по-осъзнати, избликът на гняв е много положителен знак. Той показва, че започват да се свързват с гнева си, т.е., че си връщат силата. Ако сте се въздържали да се гневите много в живота си, ще започнете да попадате в ситуации и да срещате хора, които да предизвикват гнева ви. Когато това се случи, не обръщайте прекадено внимание на външните проблеми, просто се оставете да почувствате гнева и осъзнайте, че през него вашата сила си пробива път. Представете си изригващ във вас вулкан, изпълващ ви със сила и енергия. Често хората много се страхуват от гнева си - страхуват се, че може да ги накара да направят нещо нередно. Ако изпитвате такива страхове, постарайте се да си създадете безопасна ситуация, в която ще може свободно и напълно да го почувствате и да го изразите - било сами, било с терапевт или подкрепяща ви група. Позволете си да вилнеете и беснеете, да ритате и крещите, да избухвате, удряте или хвърляте възглавници — правете каквото ви се иска, но не наранявайте околните. Извършите ли това в безопасна среда (може би трябва редовно да го правите), няма вече да се страхувате, че ще извършите нещо разрушително и ще можете много по-удачно да се справите със ситуациите в живота си. Ако сте човек, който е усещал и проявявал много гняв през живота си, трябва да потърсите болката, която се крие зад него и да я проявите. Може би използвате гнева си като защитен механизъм, за да избегнете да бъдете наранени! Важен ключ за превръщането на гнева в приемане на вашата сила е да се научите да защитавате правата си. Научете се да се стремите към това, което желаете, правете, каквото искате да правите, без да се влияете прекалено много от другите хора. Като престанете да раздавате силата си на други хора, няма вече да чувствате гняв. Приемането на собствените чувства е пряко свързано с възможността. Да се превърнете в канал на творческата енергия, идваща от вселената. Ако не оставите чувствата си да протичат свободно, каналът ще бъде блокиран. Ако натрупате много емоции, във вас ще има много блокирана енергия или изригващи емоции, които ще ви пречат да долавяте финия глас на интуицията си.
ПРАКТИКА: Щом се събудите сутрин, затворете очи и насочете вниманието си към средата на тялото си - сърцето, слънчевия сплит и корема. Попитайте се как се чувствате, какви емоции изпитвате в този миг. Опитайте се да направите разлика между чувствата и мислите, които се въртят в ума ви. Как се чувствате - спокойни, напрегнати, неспокойни, тъжни, ядосани, радостни, отчаяни, виновни, любещи, самотни, доволни, сериозни, весели? Ако ви се струва, че вътрешно сте напрегнати и разстроени, вглъбете се в чувствата си и им дайте глас. Помолете ги да говорят и да ви кажат какво усещат. Напрегнете се, за да го чуете и да доловите гледната им точка. Бъдете отзивчиви, нежни и подкрепящи чувствата си. Попитайте какво трябва да направите, за да се погрижите за себе си. Повторете това упражнение вечерта, преди да си легнете и по всяко друго време през деня, което ви се струва подходящо."
Comments