Съгрешил синът пред баща си, но след това искре- но се разкаял. Бащата обаче никак не искал да му прости. Въпреки че бил набожен човек, посещавал църквата, на бедните помагал, но на сина си не можел да прости. Колкото и да се опитвал синът да се помири с баща си – все било напразно.
Един ден синът се преоблекал на просяк, почукал на бащината си врата и го помолил:
- Моля те, добри човече, дай ми парче хляб. Бащата му дал хляб, а синът му казал:
- Та това съм аз, твоя син. Защо към непознатия имаш повече жалост в сърцето, отколкото към сина си?
Прегърнал го тогава бащата и му простил.
Лесно се помага на този, чиито грешки не познаваш и който нищо не ти е причинил, но добрият по сърце и силни- ят духом прощава и на този, който лично го е наранил.