"Разширените състояния на съзнанието обикновено се съпровожда с увеличаване на общата активност на кората на главния мозък, със синхронизиране на работата на различни негови участъци. Максималната синхронизация може да предизвика ефект на разширение на съзнанието даже на фона на задържане в кората на мозъка. При това в резултат на резонанс на енцефалограмата се увеличава амплитудата на електромагнитните ритми. На фона на този процес става възможно потискането, подчинението на негативните доминанти поради тяхното несъответствие с по-глобалните програми. Към разширените ИСС по субективни усещания, могат да се отнесат както състоянията на свръхбодърстване и вдъхновение, така и трансперсоналните преживявания в дълбок транс при обширно потискане на мозъчната активност. Такова обширно потискане на дейността на мозъчната кора със създаване на огнища на свръхбодърстване, има за цел при хипнозата и различните видове медитация, да облекчи внушението или самовнушението, целящи оптимизация на работата на мозъка или на целия организъм. В основата на всяка система за психофизическа саморегулация е медитацията. Доколкото управлението на жизнената енергия се осъществява чрез дишането, то тези практики за психофизическа саморегулация са наречени медитативно-дихателни. Медитацията е много широко понятие, което най-напред включва умствено действие, особен вид съсредоточаване, което дава възможност да се създаде такъв мускулен тонус, при който жизнената енергия се движи с максимална скорост. В състояние на медитация на фона на общо отпущане се нарушава привичния комплекс от телесно-мускулни усещания, свързани с една или друга поза. Разпределението в различни мускули и регулацията на мускулния тонус се осъществява чрез система от рефлексни реакции с помощта на нервни импулси пренасящи информация от мускулите и ставите към главния мозък и обратно. При медитацията мускулите са се отпуснали, тоест постъпващата в мозъка информация е непривична и неразбираема. При това възниква чувство за съществуване като че ли извън своето физическо тяло. На фона на общата отпуснатост се отпущат и хронично свитите мускули. Това на свой ред отстранява бариерите по пътя на потоците жизнена енергия, в резултат на което нейното движение се ускорява и се нормализира работата на нервната система. При това съзнанието не се изключва, както при някой видове транс, а обратно — става по-просветлено и наситено. Запазването на връзката с околния свят е задължително условие за всяка медитация. По такъв начин медитацията е особена „откъснатост“ — ако медитираме със затворени очи, ние чуваме всичко, но не слушаме; ако медитираме с отворени очи ние гледаме, но не виждаме. При това главната задача на медитацията е да се избавим от странични мисли."
Comments