"Докато не намерите достъп до онази честота на съзнанието, която наричаме присъствие, всички връзки, особено интимните, са дълбоко несъвършени и в крайна сметка нездрави. Известно време може да изглеждат перфектни - например когато сте „влюбени", но това привидно съвършенство неизменно се нарушава, когато зачестят споровете, конфликтите, недоволството и емоционалното и дори физическо насилие. Сякаш „връзките на любов" не след дълго стават все повече „връзки на любов и омраза". Любовта се превръща в яростни нападки, чувство на враждебност или внезапно и пълно отдръпване на обичта. Това се смята за нормално. После връзката известно време се колебае между подеми и спадове (това може да продължи от няколко месеца до години), люшка се между полюсите на „любовта" и омразата и ви носи толкова удоволствие, колкото и страдание. Нерядко двойките свикват с този цикъл, драмата ги кара да се чувстват живи. Когато се загуби равновесието между положителния и отрицателния полюс, когато негативното, рушителното започне да се явява все по-често и все по-силно, а рано или късно това се случва, връзката скоро се разпада.
Може би ви се струва, че само да можете да елиминирате негативния разрушителен цикъл, всичко ще бъде наред и връзката ще се развива прекрасно - но уви, това не е възможно. Полярните противоположности са взаимно зависими. Не можете да имате едната без другата. Положителното вече съдържа в себе си още непроявено отрицателното. Всъщност и двете са страни на едно и също нездраво състояние. Тук става дума за така наречените романтични връзки - не на истинска любов, която няма противоположност, защото възниква отвъд ума. Любовта като постоянно състояние все още се среща много рядко - толкова, колкото рядко се срещат съзнаващите човешки същества. Но е възможно да я зърнете мимолетно и за кратко, когато се появи цепнатина в потока на мисълта. Негативната страна на една връзка, разбира се, много по-лесно се разпознава като нездрава от позитивната. По-лесно е също да видите източника на негативното в партньора ви, отколкото във вас самите. То може да се прояви в много форми: стремеж за притежание, ревност, контрол, отдръпване и неизречено недоволство, потребност да бъдете прави, безчувственост и заетост със себе си, емоционални изисквания и манипулации, потребност да спорите, критикувате, съдите, обвинявате или нападате, яд, несъзнателно отмъщение за минало страдание, причинено от родител, ярост или физическо насилие. Откъм позитивната страна, вие сте „влюбени" в партньора си. Отначало това е състояние, което носи дълбоко удовлетворение. Чувствате се по-живи от всякога. Изведнъж съществуването ви е придобило смисъл, защото някой има нужда от вас, иска ви, кара ви да се чувствате специални и вие правите същото за него или нея. Когато сте заедно, чувствате пълнота. Това усещане може да бъде толкова силно, че целият останал свят да избледнее и да загуби значение. Може обаче вече да сте забелязали, че в това наситено чувство има елемент на недостатъчност и прилепчивост. Пристрастявате се към другия. Той или тя ви въздейства като наркотик. Когато го имате, се изстрелвате във висините, но дори мисълта, че може да го загубите, ви изпълва с ревност, собственически инстинкти, опити за манипулиране посредством емоционално изнудване и обвинения. Това е страхът от загуба. Ако другият наистина ви напусне, това може да причини още по-силна неприязън или дълбока скръб и отчаяние. Само за миг любящата нежност може да се превърне в яростно нападение или ужасна скръб. Къде отива любовта? Може ли тя да се превръща за миг в своята противоположност? И изобщо това любов ли е било, или просто пристрастяващо привързване?"