"Мъдростта на тялото е добър начин за навлизане в скритите измерения на живота, защото макар и напълно невидима, тя е неоспоримо реална - факт, който медицинските изследователи започнаха да приемат в средата на 80-те години на ХХ век. Предишното мнение беше, че капацитетът за интелигентност на мозъка е уникален. Но после следи от подобна интелигентност започнаха да се откриват в имунната система, а след това - и в отделителната. И в двете се наблюдават специални молекули-пратеници, които циркулират през всеки орган, носят информация от и към мозъка, но имат и самостоятелно действие. Левкоцитите, които могат да различат вражеска бактерия-нашественик от безвредния цветен прашец, правят разумен избор, независимо че се носят в кръвта, далеч от мозъка. Преди десет години щеше да бъде абсурдно да говорим, че вътрешностите могат да бъдат разумни. Отдавна се знае, че вътрешността на храносмилателния тракт е осеяна с хиляди нервни окончания, но те бяха смятани за далечни постове на нервната система - начин да се поддържа връзка с нисшия процес на извличане на хранителни вещества от храната. Сега се оказва, че вътрешностите изобщо не са толкова ниско развити. Разпръснатите из тях нервни клетки оформят добре построена система за реакция на външни събития - като неприятна забележка в службата, някаква заплаха, смърт в семейството. Реакциите на стомаха са толкова надеждни, колкото и мислите в мозъка, и почти толкова сложни. Клетките на дебелото ви черво, на черния дроб и стомаха също мислят, но не с вербалния език на мозъка. Онова, което хората наричат "червата ми се обръщат", се оказва само намек за сложния разум, който е в основата на работата на милиарди клетки. Със стремителната революция на медицината учените пристъпиха в едно скрито измерение, за чието съществуване никой не бе подозирал. Клетките са мислили милиони години повече от нас. Всъщност тяхната мъдрост, по-древна от тази на мозъчната кора, може би е най-добрият модел на единственото по-древно от тях нещо - космоса. Може би вселената също е мислила повече от нас. Независимо къде ще погледна, усещам какво се опитва да постигне космическата мъдрост. То е до голяма степен същото като онова, което аз искам да постигна - да раста, да се развивам и да творя. Разликата е само, че тялото ми си сътрудничи по-добре със вселената, отколкото самият аз. Клетките безпроблемно участват в мистерията на живота. Те притежават мъдростта на пълната страст и себеотдайност. Затова да видим дали можем да свържем качествата на телесната мъдрост със скритите измерения, които искаме да открием."