МЕЖДУ ГЛАВАТА И СЪРЦЕТО

"Тъй като центърът на волята е разположен между енергиите на сърцето и ума, трябва да се научим да съгласуваме своите, ответни реакции с техните импулси. Обикновено докато сме деца, ни насочват към една от тези две управляващи енергии: момчетата - към умствената енергия, а момичетата - към сърцето.

Умствените енергии захранват външния свят, докато сърдечната енергия захранва владенията на личността. В течение на векове нашата култура е приемала, че емоционалната енер­гия отслабва способността ни за вземане на бързи и подходящи решения и че умствената енергия е безполезна в емоционалната област или както гласи една стара поговорка: „Разумът не е спе­челил нито една война срещу сърцето". В продължение на векове, до около 1960 година, това разделение е било нещо обикновено. После десетилетието, в което главата „се срещна" със сърцето, дефинира по нов начин хармоничната личност, личността при която умът и сърцето работят съгласувано.

Ако умът и сърцето не общуват помежду си на разбираем език, едното от двете доминира. Когато ръководи умът, страдаме емоционално, защото превръщаме емоционалните преживявания във враг. За да управляваме всички ситуации и взаимооотношения, потискаме чувствата си. Когато ръководи сърцето, сме склонни_да се самозаблуждаваме, че всичко е наред. Независимо кой ръководи, умът или сърцето, волята ни е мотивирана от страха и недостижимата цел да контролираме всички и всичко, а не от чувството на вътрешна сигурност.

Тази несъгласуваност между главата и сърцето прави хора­та зависими. На езика на енергията всяко поведение, мотивирано от страх към вътрешното израстване, се определя като зависимост. Дори здравословни дейности като физическите упражнения или медитацията, могат да се определят като зависимост, ако се използват за избягване на болката или само за лично прозрение. Всяка дисциплина може да се превърне във волева преграда между съзнанието и подсъзнанието, която казва: „Искам ръководство, но не ми изпращай лоша вест." Дори се опитваме да управляваме ръководството свише, което тър­сим. Накрая заживяваме в затворения цикъл на умственото же­лание за промяна и емоционалния страх от нея при всеки опит да я осъществим.

Единственият начин да излезем от този модел е свободният избор, който ангажира обединените сили на ума и сърцето. Лесно е да не променяме модела, който ни задържа, оправдавайки се, че не знаем какво да правим по-нататък. Това в повечето случаи не е вярно. Когато попаднем под въздействието на ограничения, то е защото знаем какво трябва да правим по-нататък, но се страхуваме да го направим. Излизането от повтарящите се цикли в нашия живот изисква здравословен избор, насо­чен към утрешния ден, а не към вчерашния. В решения, които гласят: „Стига, няма повече да понасям такова отношение” или „Не мога да остана тук нито ден повече - трябва да напусна", се съдържа онзи вид сила, който обединява енергията и на ума, и на сърцето и в същия миг, животът ни започва да се променя под напора на този интензивен избор. Естествено е да се боим да напуснем удобството на привичките в своя живот, до­ри когато, както често се случва, той е отчайващо тъжен. Но промяната плаши, а очакването да ни споходи чувството на си­гурност преди да предприемем нещо, само води до вътрешно терзание, защото единственият начин да придобием това чувство на сигурност, е да влезем във вихъра на промяната и да излезем от другата страна с усещането, че отново сме живи."