Един човек много искал да види чудо. Толкова много искал, че се отправил на далечно и опасно пътешествие. Къде ли не бил – в безводната
пустиня, в бурното море, в плен на разбойници, на върха на събуждащ се вулкан... Веднъж едва не попаднал в устата на лъв, но нито едно, дори и най-мъничко чудо не видял.
Така се върнал в къщи с празни ръце. Когато разказал приключенията си на своето семейство и приятели, те всички в един глас ахнали:
- Истинско чудо е, че след всичко това се върна жив! Тогава той самият ахнал. Защото изведнъж разбрал, че
чудесата са винаги покрай нас.
Само че ние, защо ли, рядко ги забелязваме...