"Бог е всемогъщ, всепроникващ и единствено съществуващ. Това ни навежда на мисълта, че Абсолютът е живо Същество, че няма смърт, че всяко нещо, всяко същество, всяка частица носи и своята продължителност, а животът винаги продължава.
Край или смърт — това е просто една промяна. Всяка мисъл, веднъж появила се в ума, всяко чувство, някога промъкнало се в сърцето, всяка произнесена дума, която, никога повече не сме споменали, всяко действие, веднъж извършено и забравено, щом един път се е осъществило продължава да живее. То е подобно на пътник, който пътьом пръска с дланите си семена, които падат в земята. Когато растенията пораснат, той не би могъл да ги види — той просто е хвърлил семена и е продължил пътя си. Земята ги приема, водата ги полива, а слънцето и въздухът им помагат да растат.
Животът е убежище за всичко — мисъл или дума, действие или чувство. Щом нещо се роди, самият живот се грижи то да расте и да дава плодове. Често на човека му е трудно да проумее това. Той мисли, че веднъж казаното от него изчезва, сътвореното завършва, а чувството отминава. Всъщност всичко претърпява трансформация, която ни е трудно да осъзнаем. Ние виждаме нещо, после отминаваме и мислим, че и то си е отишло. Но то все още е там. Остава и продължава да върви по своя път, защото живее, защото всичко е проява на живота. А животът продължава и тъй като всичко е живот, смърт не съществува.
Как може мисълта да живее? По какъв начин живее? Има ли тя тяло, ум, дихание? Да. Първото нещо, което сме длъжни да знаем, е че тя носи дихание, идващо направо от източника, търси тяло и помествайки се в него, може да функционира. Мисълта е подобна на тялото, нейният дух идва от източника като лъч, идващ от слънцето.
Духът придава на мисълта същност — тя живее подобно на живо същество. Тези невидими същества в суфийските термини се наричат муваккали, което означава „елементал“. Те са живи — имат определена задача, към изпълнението на която се стремят. Човек ги ражда и зад тях стои цел, която ги направлява. Представете си, колко е ужасно, ако под влияние на моментен афект човек дава израз на своя гняв, на своята страст или ненавист. Думата, изразена в такъв момент, продължава да живее и да следва своята цел. Това е подобно на създаването на армия от врагове около себе си. Едни мисли имат по-дълъг живот от други — зависи от това, какъв живот им е бил даден. Ако тялото на човек е по-силно, то ще живее по-дълго, а силата на мисълта зависи от енергията на ума."
Comments