Всеобщи изисквания, които трябва да постави пред самия себе си всеки, който иска да постигне духовно развитие.
В следващото изложение ще бъдат описани условията, които трябва да стоят в основата на едно духовно развитие. Никой не трябва да си мисли, че може да напредне чрез някакви мероприятия на външния или вътрешния живот, ако не изпълни тези условия. Всички упражнения по медитация и концентрация или други упражнения няма да имат никаква стойност, да, даже в известно отношение ще бъдат вредни, ако животът не бъде уреден съобразно тези условия. На човека не могат да се дадат сили отвън, той може само да развие силите, които вече се намират в него. Те не се развиват от само себе си, защото срещу тях съществуват външни и вътрешни препятствия. Външните препятствия ще бъдат отстранени чрез следващите правила на живот, а вътрешните чрез специалните указания за медитация, концентрация и т.н.
Първото условие е усвояването на съвършено ясно мислене. За тази цел човек трябва да се освободи от блуждаенето на мислите макар само за съвсем кратко време от деня, около пет минути на ден (колкото повече, толкова по-добре). Човек трябва да стане господар в своя мисловен свят. Човек не е господар, кога то външни обстоятелства професия, някаква традиция, обществени отношения, до самата принадлежност към известна народност, когато дневна програма, известни задължения и пр., и пр. определят да има една или друга мисъл и нейното развитие. Следователно в посоченото по-горе време напълно по свободна воля човек трябва да опразни душата си от обикновеното, от всекидневното протичане на мислите и по собствена инициатива да придвижи и настани в средището на душата една мисъл. Не бива да се мисли, че тя трябва да е някаква забележителна или интересна мисъл. Това, което трябва да се постигне в духовно отношение, се постига даже по-добре, ако в началото човек се постарае да избере една по възможност най-неинтересна и най-незначителна мисъл. По този начин самодейната сила на мисленето, от която зависи това, се възбужда повече, докато една интересна мисъл, самата тя грабва и увлича мисленето. По-добре е, ако това условие за контрол на мисленето бъде предприето с една топлийка, отколкото с Наполеон Велики. Човек си казва: Сега аз тръгвам с тази мисъл и по своя собствена инициатива присъединявам към нея всичко, което може да се свърже по подходящ начин с нея. При това мисълта трябва да стои пред душата все така ярка и жива до края на медитирането, както в началото. Това упражнение се прави всеки ден най-малко един месец. Човек може да се захване с нова мисъл, но една мисъл трябва да се задържа няколко дни. В края на такова упражнение човек се опитва да доведе напълно до съзнанието чувството за устойчивост и сигурност, което при фино насочване на вниманието към собствената си душа скоро забелязва, и завършва упражнението с това, че си представя главата и гръбнака (главния и гръбначния мозък) така, като че ли онова чувство иска да се влее в тези части на тялото.
Ако човек се е упражнявал така приблизително един месец, нека премине към едно второ изискване. Нека се опита да измисли някаква постъпка, която според обичайното протичане на живота му дотогава съвсем не би предприел. И сега нека си въздигне тази постъпка, нека бъде така добър да я извършва всеки ден по възможност дълъг период от време. Сега също е по-добре да се започне с една незначителна постъпка, за извършването на която да употребява вътрешна принуда, например всеки ден в определен час да полива купено цвете. След известно време към първата да прибави втора подобна постъпка, по-късно трета и т.н., колкото може да извършва при запазване на всичките си други задължения. Това упражнение също трябва да продължава един месец. Но доколкото може, и през втория месец трябва да изпълнява първото упражнение, макар и не така безусловно задължително както през първия месец. Но то не трябва да се оставя без внимание, иначе скоро ще се забележи, че се загубват плодовете от първия месец и се възстановява старият навик на неконтролираните мисли. Трябва да се полагат грижи да не бъдат отново загубени при добитите вече плодове. Ако чрез второто упражнение човек е осъществил вече такова инициативно поведение, той при много грижливо внимание ще усети в душата си чувството на вътрешен подтик за дейност и като че ли го налива в тялото си така, че го оставя да тече от главата върху сърцето.
В третия месец като ново упражнение трябва да се постави в центъра на живота изграждането на известно спокойствие и уравновесеност против люшкането между удоволствие и страдание, между радост и скръб; състоянието “ликуващ до небесата, печален до смърт” трябва да бъде съзнателно заместено с равномерно настроение. Човек трябва да внимава да не го завладява прекомерна радост, никаква скръб да не го поваля, никаква житейска случка да не го увлича в безмерен гняв или раздразнение, никакво очаквано събитие да не го изпълва със страх или тревога, в никакво положение да не загубва самообладание и пр. Не би трябвало да се опасява, че такова упражнение ще го направи скучен и беден на преживявания; по-скоро човек веднага ще забележи, че на мястото на това, което предшества това упражнение, сега се появяват по-ярки, по-избистрени качества на душата; преди всичко чрез фино самонаблюдение човек един ден ще може да усети вътрешен покой в тялото си; както при горните две упражнения човек влива това спокойствие в тялото си и го излъчва от сърцето към ръцете, краката и най-после към главата. Естествено това може да не става след всяко отделно упражнение, тъй като по начало това не може да се постигне с едно единично упражнение, а с продължително наблюдение на своя душевен живот. Всеки ден най-малко веднъж през деня човек трябва да извиква това спокойствие пред душата си и тогава да предприема това преливане на сърцето. С упражненията от първия и втория месец човек се отнася също така, както в продължение на втория месец се отнасяше с упражнението от първия месец.
През четвъртия месец трябва да бъде подето като ново упражнение придобиване на така наречения позитивитет. Състои се в това, че във всички събития, същества и неща постоянно да се търси намиращото се в тях добро, превъзходно, хубаво, красиво и пр. Това качество на душата е характеризирано най-добре в една персийска легенда за Христос Исус: Когато вървял с Апостолите, те видели да лежи край пътя едно умряло и разлагащо се куче; те всички се отвърнали от грозната гледка, само Христос Исус се спрял, разгледал замислен животното и казал: Какви чудно хубави зъби има това животно. Там, където другите видели само грозното, Той потърсил хубавото. Езотеричният ученик трябва също така да се стреми във всяко явление, във всяко същество да търси положителната страна, и скоро ще забележи, че под обвивката на грозното е скрито нещо хубаво, че в престъпника се крие нещо добро, че и в лудия и безумния по някакъв начин е скрита божествената душа. В известен смисъл упражнението е свързано с това, което се нарича въздържание от критика. Тези неща не трябва да се схващат така, като че ли трябва да се нарича черното бяло и бялото черно. Има обаче разлика между следните два подхода: Между преценката, която произлиза само от собствената личност и симпатията и антипатията според тази собствена личност, от една страна; и от друга страна, становището, което с обич се отнася до непознатото явление или до непознатото същество и навсякъде се запитва: Както е стигнало дотам да бъде такова или да постъпва така? Само по себе си това становище идва повече със старанието си да подпомогне несъвършеното, отколкото да го укорява и критикува. Неуместно е тук възражението, че житейските отношения изискват от много хора да укоряват и да съдят. Защото тези житейски отношения са такива, че въпросното лице не може да премине правилно окултно обучение. Има много житейски отношения, които до голяма степен правят невъзможно такова окултно обучение. Тогава не трябва нетърпеливо да се иска въпреки всичко да се постигне напредък, който е възможен само при определени условия.
Който в продължение на един месец в своите преживявания се е насочвал към позитивното, той постепенно ще забележи, че в душата му се прокрадва особено чувство, като че ли кожата му е станала пропусклива от всички страни и душата му се е широко отворила за всякакви тайни и неуловими случки в нейното обкръжение, които преди това са убягвали от неговото внимание. Тук става дума точно за това, да се воюва с даденото във всеки човек невнимание към такива фини и недоловими неща. Забележи ли, че описаното чувство се явява в душата като един вид блаженство, човек се опитва да задвижи това чувство в мисълта и да го насочи към сърцето, а оттам да го остави да се влее в очите, откъдето да се излъчи напред и наоколо в пространството. И ще забележи, че поддържа едно интимно отношение с това пространство, сякаш израства над себе си. Научава се да разглежда нещата от своето обкръжение като нещо, което принадлежи на самия него. За това упражнение е необходима силна концентрация и преди всичко признаване на факта, че всяка бурност, страстност, разпаленост, афектиране действа напълно унищожително върху споменатото настроение.
За повтарянето на упражненията от първите месеци важи казаното за предните месеци.
През петия месец човек прави опит да изгради в себе си такава нагласа, при която да посреща всяка нова случка, всяко ново съобщение без всякакво предубеждение, напълно безпристрастно. Когато видят или чуят нещо съвсем ново, хората обикновено казват: “Това никога не съм го чувал, никога досега не съм го виждал, не го вярвам, това е заблуждение.” С това настроение езотеричният ученик трябва да скъса окончателно. Във всеки миг трябва да бъде готов да приеме една съвсем нова опитност. Това, което досега е признавал за закономерно, което е изглеждало възможно, не трябва да бъде пречка за възприемане на една нова истина. Наистина е прекалено силно казано, но е напълно вярно, че ако някой дойде при езотеричен ученик и му каже: “Ей, знаеш ли, камбанарията на църквата “Х” от тази нощ цялата се е наклонила”, езотерикът трябва да си остави една вратичка за мисълта, че досегашното му знание за природните закони би могло да се разшири чрез едно такова явно нечувано нещо. Който в петия месец настрои вниманието си по този начин, той ще забележи, че в неговата душа се промъква едно усещане, като че ли в онова пространство, за което говорихме при упражнението през четвъртия месец, се заражда нещо живо, сякаш в него нещо се движи. Това чувство е извънредно фино и субтилно. Човек трябва внимателно да обхване това субтилно вибриране около него и да го остави да се влива сякаш през всичките пет сетива, особено през очите и ушите, също и през кожата, доколкото тя съдържа сетивото за топлина. При тази степен на езотерично развитие се отдава по-малко внимание на впечатленията за онези движения в по-нисшите сетива, на вкуса, на мириса, на осезанието. На тази степен още не е напълно възможно да се разграничават многочислените лоши влияния, които се смесват с добрите в тази област. Затова ученикът оставя тези неща за една по-късна степен.
През шестия месец ученикът трябва да се опита системно и в правилно подреждане да извършва отново и отново всичките пет упражнения. По този начин той постепенно си изгражда едно прекрасно равновесие на душата и ще забележи специално, че напълно ще изчезне всякакво недоволство от събитията и съществата в света. Едно примирително настроение при всички преживявания завладява душата, което в никакъв случай не е безразличие и безучастие, а напротив сега то го прави способен фактически по-добре и по-успешно да работи в света. Разкрива се едно спокойно разбиране за нещата, което по-рано е било недостъпно за душата. Самата походка и жестовете на човека се променят под влияние на такива упражнения и някой ден човек може да забележи, че даже неговият почерк е добил друг характер; тогава може да си каже, че е постигнал първото стъпало по пътя нагоре към способността за разбиране. Още веднъж трябва да се набие в главата:
Първо, че споменатите шест упражнения парализират лошото влияние, което други окултни упражнения могат да имат, така че остава само благотворното влияние. И второ, че те всъщност единствени осигуряват положителните резултати на работата по медитация и концентрация. Само добросъвестното изпълнение на обичайния морал не е достатъчно за езотерика, тъй като този морал може да бъде много егоистичен, ако човек си каже: Аз искам да бъда добър, за да бъда смятан за добър. Езотерикът не прави доброто, за да бъде смятан за добър, а защото постепенно осъзнава, че само доброто движи еволюцията напред, докато злото, неразумността и грозното поставят препятствия по пътя на еволюцията.
Из „Езотерично обучение“