Любов и притежание

"ЛЮБОВ! Каква велика дума! Дълго можем да говорим за нея. От повече от четиридесет и пет години аз работя с хиляди хора и повечето от тях са били убедени, че могат да обичат. Имало е дори и такива, които са се оплак­вали, че другите не могат да обичат колкото тях.

Какво мислиш за тези изявления? Според теб ти оби­чаш ли колкото трябва? Обичаш ли децата си? Своя парт­ньор? Родителите? Семейството? Приятелите? Убедена съм, че ще отговориш положително на всички тези въпро­си. А не изпитваш ли някакъв вид неудовлетворение? Не ти ли се иска да кажеш: „Да, обичам ги, но... Струва ми се, че често тези отношения не са точно такива, каквито бих искал да бъдат. Толкова бих искал да мога да променя някои неща, но как?“

Това всъщност казват повечето хора. Те започват да си дават сметка, че това неудовлетворение съществува от много дълго време и усещат, че трябва да има нещо по-добро някъде другаде. Великият закон за любовта е най-важният природен и духовен закон, който съществува на Земята, за да бъдем щастливи. Той има необикновена сила, но за тази цел ти трябва да си служиш често с него в своя живот.

Какво е ЛЮБОВТА, истинската, голямата, тази, коя­то блика от сърцето, безусловната и всеобхватната? В тази глава ще говоря най-вече за любовта към другите, тъй като това е идеалният начин да осъзнаем как се оби­чаме.

Ние обичаме другите по начина, по който обичаме себе си и в същата степен.

Да обичаш истински, означава:

1) да уважаваш своето лично пространство и прос­транството на другия;

2) да си даваш правото, така като и на другите, да бъдеш човек, тоест да имаш нужди, вярвания, гра­ници, желания, страхове, сили и слабости. Те ще бъдат различни при всеки човек и ти не бива да съ­диш, нито да се чувстваш виновен;

3) да напътстваш и водиш без очаквания;

4) да даваш заради удоволствието от това, без оч­аквания;

3) да констатираш и приемаш, дори и да не си съгла­сен или дори да не разбираш.

От днес нататък ти ще имаш за задача в твоя живот да се научиш да обичаш с цялото си сърце. Всеки от нас до­сега е обичал с главата си. Сигурна съм, че си забелязал това, тъй като така е с повечето хора. Човек смята, че да обича, означава да убеди другия какво „би трябвало“ да прави, за да е щастлив. Опитваме се да променим околните, за да не допуснат същите грешки като нас. Мислим си, че ако про­меним начина им на живот, на мислене или говорене, те ще живеят по-добре. Това е от предпазливост, тъй като това, какво се случва в живота на другите, не те засяга. Спомни си: ти си на Земята заради собственото си лич­ностно развитие, а не заради това на другите.

Ние постоянно анализираме и съдим поведението на другите, тъй като винаги имаме очаквания към тях. Всич­ко това идва от чувство за притежание, любов от глава­та. Повтарям, че истинската любов, тази от сърцето, е да даваш и водиш без очаквания. Колко пъти не сме успявали да обичаме! Следователно колко пъти сме се питали какво не върви в нашия живот!

Да обичаш безусловно, това означава да приемаш же­ланията на другите дори и да не ги разбираш или да не си съгласен с тях!

Всичко, което съществува на Земята, има нужда от жизнено пространство, за да расте и да се развива. Няма да се получи нищо, ако се опитаме например да насадим пет или шест дръвчета на едно и също място, нали? В дадения случай същото се случва и с човека. Жизненото простран­ство е от огромно значение. Колкото повече обичаме себе си, от толкова по-голямо пространство се нуждаем, тъй като ние започваме да опознаваме и ценим истинските си нужди. И следователно оставяме повече пространство на другите.

Забелязал ли си, че децата се нуждаят от голямо пространство? Когато са само на три години, те вече ис­кат да правят куп неща сами. Пречат им възрастните, макар това да е в името на любовта. На децата им е вро­дено да обичат по естествен начин. Тези от новото по­коление, които претендират, че са no-развити, умеят да искат повече. Ние ги учим на притежание и се опитваме да ги накараме да забравят това, което знаят интуитивно. Би било от голяма полза да ги наблюдаваме и слушаме по­вече, защото често те са много добри учители.

Сега започваш ли да разбираш какво наистина означава думата обичам? Необходимо е да знаеш разликата между „приемам“ и „съгласен съм“.

1) Да приемаш, означава да констатираш, да призна­ваш това, което виждаш, без да съдиш.

2) Да си съгласен, означава просто да си на същото мнение.

Да обичаш наистина, означава да можеш да приемаш, макар и да не си съгласен. Именно това е най-трудно за повечето от нас. Всъщност нашето его е това, което ни пречи."