top of page

ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА КАТО ДУХОВНА ПРАКТИКА



"Докато его-режимът на съзнанието и създадените от него обществени, политически и икономически структури навлизат в последния етап на рухването си, взаимоотношенията между мъжете и жените отразяват дълбоката криза, в която се озовава човечеството. Тъй като хората все повече се отъждествяват с ума си, повечето връзки нямат корени в Битието и затова се превръщат в източник на болка, подвластни са на проблеми и конфликти. Днес милиони хора живеят сами или като самотни родители, неспособни да създадат интимна връзка или нежелаещи да повтарят безумната драма на предишни връзки. Други се хвърлят от една връзка в друга, от един цикъл на удоволствие и болка към друг, преследвайки неуловимата цел на себеосъществяването чрез свързване с противоположния енергиен полюс. Трети избират комп-ромиса и остават заедно 6 нездрава връзка, в която господства негативното - в името на децата, или заради сигурността, поради принуда или навик, от страх да не останат сами или заради някаква „взаимно изгодна" договорка, или дори поради несъзнателно пристрастяване към вълненията на емоционалната драма и болка. Всяка криза обаче носи не само опасност, но и възможност. Ако връзката влива енергия и засилва модели на его-ума, ако задейства болковото тяло, както е в момента, защо не приемете този факт, вместо да се опитвате да избягате от него? Защо не му съдействате, вместо да избягвате Връзките или да продължавате да преследвате фантома, наречен идеален партньор, като решение на проблемите ви или като средство да се почувствате осъществени? Възможността, която се крие във всяка криза, не се проявява, докато фактите в ситуацията не бъдат признати и напълно приети. Докато ги отричате, докато се опитвате да избягате от тях или ви се иска всичко да беше различно, прозорецът на шанса няма да се отвори и ще бъдете в плен на ситуацията, която ще остане непроменена или още повече ще се влоши. Като признаете и приемете фактите, вие донякъде се освобождавате от тях. Например, когато знаете, че е налице дисхармония, посредством „знанието" ви се намесва нов фактор и дисхармонията не може да остане непроменена. Когато знаете, че не сте в състояние на мир, знани-ето за това създава пространство на спокойствие, което обвива неспокойствието в любяща и нежна прегръдка и го преобразува в мир. Колкото до вътрешната ви трансформация, за нея нищо не можете да направите. Не можете да промените себе си и несъмнено не можете да промените партньора си или някой друг човек. Единственото, което можете да направите, е да създадете прос-транство, в което да се случи промяната, пространство, където да навлязат благодат и любов. И така, когато връзката ви не върви, когато изважда на бял свят лудостта" във вас и в партньора ви, бъдете благодарни. Несъзнателното излиза на дневна светлина. Това е възможност за спасение. Осъзнавайте всеки миг, особено вътрешното си състояние. Ако има гняв. знайте, че има гняв. Ако има ревност, отбранителност, стремеж да спорите, потребност да бъдете прави, ако малкото дете вътре във вас иска любов и внимание, или пък изпитвате някаква емоционална болка - каквото и да е, знайте реалността на момента и задръжте това знание. Така връзката става „садхана" - духовна практика. Ако наблюдавате несъзнателното поведение на партньора си, обгърнете го с любящата прегръдка на вашето знание, за да не реагирате. Несъзнанието и знанието не могат да съществуват заедно продължително време - дори ако знанието е само у единия, а другият е тласкан от несъзнанието. Енергията, която движи враждебността и нападките, не може да търпи присъствието на любовта. Ако изобщо реагирате на несъзнанието у партньора си, сами попадате в негов плен. Но ако помните, че трябва да знаете за реакцията си, нищо не губите. Човечеството се намира под голям натиск да еволюира, защото това е единственият ни шанс за оцеляване. Това ще промени всички аспекти на живота ни и най-вече взаимоотношенията ни с близките. Те никога не са били толкова проблемни и пълни с конфликти. Както може би сте забелязали, ролята им не е да ви донесат щастие или себеосъществяване. Ако продължавате да преследвате спасението посредством връзка с друг човек, чакат ви разочарование след разочарование. Но ако приемете, че предназначението на връзката е да ви направи съзнаващи, а не щастливи, тогава тя наистина ще ви предложи спасение и вие ще се настроите към по-висшето съзнание, което е на път да се появи в света. Все повече болка, насилие, объркване и лудост очаква онези, които продължават да се придържат към старите модели. Сигурно трябват двама, за да може една връзка да се превърне в духовна npakmuka, kakmo казахте. Например моят партньор все още следва старите модели на ревност и контрол. Много пъти съм го изтъквала, но той не го проумява. Колко хора са нужни, за да се превърне животът ви в духовна практика? Няма значение, че партньорът ви не иска да участва. Съзнанието може да дойде в този свят единствено през вас. Няма нужда да чакате света да стане съзнателен или някой друг да стане съзнателен, като условие за вашето просветление. В момента, в който влезете в спор, се отъждествявате с мисловна позиция и вече защитавате не само тази позиция, но и самосъзнанието си. Егото дърпа конците. Изпаднали сте в несъзнание. Понякога може би е подходящо да изтъквате някои аспекти от поведението на партньора си. Ако сте много будни, ако присъствате силно, можете да го направите, без да се намеси егото - без да обвинявате или да изкарвате другия неправ. Когато партньорът ви действа несъзнаващо, откажете се да го съдите. Да съдите някого означава да смесвате несъзнателното му поведение с това, което той е, или да проектирате своето несъзнаване върху друг човек и да го смесвате с това, което той е. Да се откажете да съдите не означава да не разпознавате нездравото и несъзнателното, когато го видите, а означава по-скоро да заложите на знанието, не на реакцията и съденето. Така или изобщо няма да реагирате, или ще реагирате, без да губите позицията си на знание - пространството, в което реакцията се наблюдава и позволява. Вместо да се борите с тъмнината, довеждате светлината. Вместо да реагирате на заблудата, виждате я, но същевременно прозирате през нея. Да бъдете знаещи създава чисто пространство от любящо присъствие, което позволява на всички неща и хора да бъдат такива, каквито са. Няма по-силен катализатор за трансформацията. Ако прилагате тази духовна практика, партньорът ви не може едновременно да остане с вас и да остане несъзнаващ. Ако двамата сте съгласни връзката ви да бъде духовна практика, толкова по-добре. Тогава можете да изказвате един пред друг мислите и чувствата си още с появата им, за да не създавате отстояние във времето, в което да се появи и развие неочаквана или непризната емоция или недоволство. Научете се да изразявате това, което чувствате, без да отправяте обвинения. Научете се да изслушвате партньора си открито и без да се отбранявате. Дайте му пространство да се изрази. Присъствайте. Обвиненията, отбраната, нападението - всички тези модели, създадени, за да укрепват или предпазват егото или да задоволяват нуждите му, стават излишни. Много е важно да оставяте пространство на другите - и на себе си. Любовта не може да пребъде без него. Когато премахнете двата разрушителни за една връзка фактора - когато болковото тяло бъде преобразувано и вие вече не се отъждествявате с ума и позициите му, и когато партньорът ви стори същото, ще изпитате блаженството на една процъфтяваща връзка. Вместо да отразявате един към друг болката и несъзнанието си, вместо да задоволявате пристрастяващите потребности на егото си, ще отразявате един към друг любовта, която изпитвате дълбоко в себе си, любовта, която идва с осъзнаването на единството ви с всички неща. Това е любовта, която няма противоположност. Ако партньорът ви все още се отъждествява с ума и болковото тяло, а вие вече сте свободни, това е голямо предизвикателство - не за вас, а за него. Не е лесно да се живее с просветлен човек, или по-точно е толкова лесно, че егото вижда в него огромна заплаха. Нали помните, егото има нужда от проблеми, конфликти и „врагове", които да засилват чувството за отделност, от което зависи идентичността му. Умът на непросветления партньор ще бъде много разочарован, защото позициите му няма да срещат съпротива, тоест ще бъдат нестабилни и слаби, има дори „опасност" съвсем да рухнат и той да загуби самосъзнанието си. Болковото тяло търси обратна връзка и не я получава. Не се задоволява нуждата от спор, драматизъм и конфликти. Но внимавайте: има хора, които са необщителни, резервирани, безчувствени или откъснати от чувствата си, които мислят и се опитват да убедят другите, че са просветлени, или поне че „нищо им няма", а за всичко е виновен партньорът им. По-често мъжете, отколкото жените, са склонни към това. Те смятат партньорките си за ирационални или емоционални. Но ако вие усещате емоциите си, не сте далеч от лъчистото вътрешно тяло точно зад тях. Ако сте повече в главата си, разстоянието е далеч по-голямо и трябва да вложите съзнание в емоционалното тяло, преди да можете да достигнете вътрешното тяло. Ако няма излъчване на любов и радост, пълно присъствие и отвореност към всички същества, тогава това не е просветление. Друг показател е как човекът се държи в трудна или подлагаща го на изпитание ситуация, или когато „всичко тръгне наопаки". Ако „просветлението" ви е самоизмама на егото, животът скоро ще ви изправи пред предизвикателство, което ще извади на бял свят несъзнанието под някаква форма - като страх, гняв, желание да се защитавате или да съдите, потиснатост и т.н. Ако имате партньор, много от предизвикателствата ще идват през него. Например, една жена може да намери предизвикателство в неотзивчив партньор, който живее почти изцяло в ума си. Ще я предизвика неспособността му да я чуе, да й даде внимание и пространство, в което да бъде, и всичко това се дължи на липсата на присъствие от негова страна. Отсъствието на любов във връзката, което жените обикновено усещат по-остро от мъжете, задейства болковото тяло и жената ще напада партньора си - ще го обвинява, критикува и т.н. Това от своя страна става предизвикателство за него. За да се защити от нападението на нейното болково тяло, което според него е напълно неоснователно, той ще се окопае още по-дълбоко в позициите на ума си, ще обосно-вава, ще се защитава, ще контраатакува. В крайна сметка това може да задейства неговото болково тяло. Когато и двамата партньори се озоват в този капан, се достига ниво на дълбоко несъзнание, на емоционално насилие, яростна атака и контраатака. Това няма да престане, докато и двете болкови тела не се нахранят и не се върнат в латентното си състояние. До следващия път. Това е само един от безбройните възможни сценарии. Написани са много томове, могат да се напишат и още повече за начините, по които се проявява несъзнанието в отношенията между мъжа и жената. Но, както вече казах, след като веднъж разберете корените на болестното състояние, става излишно да изследвате безбройните му прояви. Да се върнем за малко към сценария, който току-що описах, Всяко предизвикателство в него всъщност е прикрита възможност за спасение. На всеки етап от разгръщането на болестния процес е възможно освобождаване от на съзнанието. Например, враждебността на жената може да даде сигнал на мъжа да напусне състоянието на тъждественост с ума, да се пробуди в Настоящето, да присъства - вместо все повече да се идентифицира с ума си и да изпада в още по-дълбоко несъзнание. Вместо да „бъде" своето болково тяло, жената може да бъде знанието, което наблюдава емоционалната болка, така да достигне до силата на Настоящето и да започне преобразуването на болката. Това ще премахне натрапчивото и автоматично проектиране навън. След това може да изрази чувствата си пред своя партньор. Разбира се, няма гаранция, че той ще я чуе, но това ще му предостави добър шанс за присъствие и несъмнено ще прекъсне безумния цикъл от неволеви действия, диктувани от стари мисловни модели. Ако жената пропусне възможността, мъжът може да наблюдава собствената си умствена и емоционална реакция на нейната болка, желанието си да се отбранява, вместо да бъде тази реакция. Освен това може да наблюдава задействането на своето болково тяло и така да изложи емоциите си пред съзнанието. По този начин ще се създаде ясно и спокойно пространство от чисто съзнание - от знание и безмълвно наблюдение. Това съзнание не отрича болката, но е отвъд нея. Позволява й да бъде, но същевременно я преобразува. То приема всичко и преобразува всичко. Отворила се е врата, през която двамата могат да навлязат в това пространство. Ако постоянно или поне през повечето време присъствате във връзката си, това ще бъде най-голямото предизвикателство за партньора ви. Той няма да може дълго да понася присъствието ви и да остава несъзнаващ. Ако е готов, ще мине през вратата, която сте отворили за него, и ще се присъедини към вас. Ако не е, ще се разделяте като масло и вода. Светлината е прекалено болезнена за човек, който иска да остане в тъмнината."

bottom of page