Силата на спокойния ум
Веднъж няколко човека, озлобени и ядосани на учението на един мъдър Учител, започнали да обиждат, нагрубяват и ругаят Мъдреца. Той слушал много спокойно и медитативно, сякаш слушал хвалебст- вия, а не обиди - той бил чудесен слушател. Тези хора за- почнали да изпитват някаква неловкост, понеже очаквали, че той ще реагира, а очакваната реакция не настъпвала. Единият от тях попитал: „Чуваш ли или не чуваш какво ти говорим? Изражението на лицето ти изобщо не се измени, ти не прили- чаш на сърдит?”.
А Учителят отговорил: „Тъй като ви слушам, аз изпитвам голямо състрадание. Бедничките вие – защо у вас има толкова ярост, толкова гняв? Защо вие така отравяте нервната си система?”
Учителят през цялото време мислел за тях.
Те казали: „Забрави за нас, Ние не сме дошли при теб за съвет, какво ти става?”
А той им отговорил: „Ако бяхте дошли при мен преди десет години, то аз щях да реагирам на думите ви, но вие дойдохте доста по-късно. Сега можете да ме оскърбявате, но това никога няма да достигне до мен, защото аз никога няма да приема това. И докато не приема това от своя страна - вие не можете да ми дадете нищо. Вие можете да заведете коня до водата, но не можете да го накарате да пие”.
И мъдрецът им разказал следното: „В съседното село хората дойдоха при мен с много бонбони, но аз им казах, че не се нуждая от бонбони - „Моля, вземете си ги обратно”. И аз сега ви питам - какво, според вас, направиха те с тези бонбони?”
Хората, събрали се около него, му казали: „Те са ги разпределили най-вероятно между жителите на селото”.
Учителят се засмял и казал: „А вие сега какво ще правите с тези обиди, оскърбления, гняв и ненавист, за които аз ви казвам: „Няма да ги приема”. Сега вие трябва да си ги вземете обратно и да си ги разпределите между вас. Затова ви съчувствам.”
Винаги има множество начини да отговорим на недоброжелателни думи или несправедливи обвинения.
Да изберем да се обидим, означава да накажем себе си за грешките на другите. С такъв избор не помагаме нито на себе си, нито на другите.
Всеки проблем си има своето духовно решение, но то не се намира на нивото, на което е създаден.
Ако съумеем да останем тихи, в покой и ДА НЕ ПРИЕМЕМ обидите или обвиненията лично, а да проявим разби- ране към състоянието на човека, който ни ги отправя, то светът много бързо ще стане едно прекрасно място за живеене…
