ИЗБОРЪТ - ИЗРАЗ НА ПЪЛНАТА СВОБОДА
Ако все още смятате, че не вие избирате да бъдете нещастен, опитайте се да си представите следния низ от събития. Всеки път, когато се чувствувате нещастен, ви подлагат на неприятно изживяване. Задълго ви заключват сам в стая или, обратно, затварят ви в претъпкан асансьор, където трябва да престоявате няколко дни. Може да ви държат гладен или да ви принуждават да ядете храни, които не обичате. Може да бъдете подложен и на изтезания — по-скоро на физически мъчения, причинявани от други хора, отколкото на душевни, причинявани от самия вас. Представете си, че ви подлагат на всяко от тези наказания дотогава, докато прогоните пораженските си чувства. Колко дълго смятате, че ще ги изпитвате? Съществува вероятност доста бързо да овладеете положението. Следователно въпросът не е дали можете да владеете чувствата си, а дали искате това. Какво трябва да преживеете, докато направите този избор? Някои хора избират лудостта пред това да овладеят положението. Други се отказват и започват да водят жалък живот, тъй като печалбата от полученото състрадание е по-голяма от наградата да бъдете щастлив.
Основният въпрос тук е собствената ви способност да избирате щастието или поне да не избирате нещастието в който и да е момент от живота си. Идеята може да е умопомрачителна, но преди да я отхвърлите, трябва внимателно да я проучите: да я пренебрегнете, означава да извършите предателство спрямо себе си. Да я отхвърлите, означава да повярвате, че друг — а не самият вие — е ваш господар. Но да изберете да бъдете щастлив, може да изглежда по-лесно от някои други неща, които всекидневно усложняват живота ни.
Както сте свободен да изберете щастието пред нещастието, така и в безбройните случки от всекидневиетовие сте свободен да изберете само осъществяващото пред самопогубващото поведение. Ако карате кола, имате всички шансове да попадате често в задръствания. Ядосвате ли се, псувате ли другите водачи, мърморите ли пред спътниците си, изливате ли яда си върху всички и всичко наоколо? Оправдавате ли поведението си, като казвате, че движението по улиците винаги ви къса нервите и че не се контролирате, когато попаднете в задръстване? Ако всичко това е така, вие сте свикнали да мислите определени неща за себе си и за начина, по който се държите, когато сте част от уличното движение. Какво ще стане, ако решите да мислите нещо друго? Ако изберете да впрегнете мозъка си в по-полезна работа? Това ще ви отнеме време, но можете да се научите да си говорите по нов начин, да привикнете към ново поведение — например да си свиркате, да пеете, да включите магнетофона си и да запишете някои изречени на глас мисли, дори да се научите да броите до десет, когато се ядосате. Няма да започнете да харесвате уличното движение, но ще се научите — макар и твърде бавно в началото — да прехвърляте в ума си нови мисли. Решили сте да не се чувствувате неудобно. Избрали сте бавно, но сигурно да замените старите отрицателни емоции със здравословни нови чувства и навици.
От избора ви зависи дали всяко ваше преживяване ще стане приятно и стимулиращо. Скучните празненства и деловите заседания са благодатна почва за избор на нови чувства. Когато усетите, че се отегчавате, можете да накарате ума си да заработи по интересни начини, като заговорите за нещо съвсем различно, съчините първата глава от романа си или обмислите нови планове, които ще ви помогнат да избягвате такива събирания в бъдеще. Да си служите активно с мозъка си, означава да преценявате кои хора и събития най-много ви затрудняват и да решавате какви нови мисловни усилия са ви необходими, за да извлечете полза от тях. Ако обикновено се ядосвате от лошото обслужване в ресторанта, първо помислете защо не би трябвало да избирате да се дразните поради това, че някой или нещо се различава от това, което бихте желали. Вие сте твърде ценен, за да се гневите на някой друг човек, особено ако той заема толкова малко място в живота ви. След това разработете стратегии, за да промените обстановката, да напуснете ресторанта или да направите нещо друго. Не се ограничавайте само с гнева си. Впрегнете мозъка си в работа и в края на краищата ще си изработите чудесния навик да не се ядосвате, когато нещата се объркват.
