ИЗБОРЪТ - ИЗРАЗ НА ПЪЛНАТА СВОБОДА

Ако все още смятате, че не вие избирате да бъдете нещастен, опитайте се да си представите следния низ от събития. Всеки път, когато се чувствувате нещастен, ви подлагат на неприятно изживяване. Задълго ви заключ­ват сам в стая или, обратно, затварят ви в претъпкан асансьор, където трябва да престоявате няколко дни. Може да ви държат гладен или да ви принуждават да ядете храни, които не обичате. Може да бъдете подло­жен и на изтезания — по-скоро на физически мъчения, причинявани от други хора, отколкото на душевни, при­чинявани от самия вас. Представете си, че ви подлагат на всяко от тези наказания дотогава, докато прогоните пораженските си чувства. Колко дълго смятате, че ще ги изпитвате? Съществува вероятност доста бързо да овладеете положението. Следователно въпросът не е да­ли можете да владеете чувствата си, а дали искате това. Какво трябва да преживеете, докато направите този из­бор? Някои хора избират лудостта пред това да овла­деят положението. Други се отказват и започват да во­дят жалък живот, тъй като печалбата от полученото съ­страдание е по-голяма от наградата да бъдете щастлив.

Основният въпрос тук е собствената ви способност да избирате щастието или поне да не избирате нещас­тието в който и да е момент от живота си. Идеята може да е умопомрачителна, но преди да я отхвърлите, тряб­ва внимателно да я проучите: да я пренебрегнете, озна­чава да извършите предателство спрямо себе си. Да я отхвърлите, означава да повярвате, че друг — а не са­мият вие — е ваш господар. Но да изберете да бъдете щастлив, може да изглежда по-лесно от някои други не­ща, които всекидневно усложняват живота ни.

Както сте свободен да изберете щастието пред не­щастието, така и в безбройните случки от всекидневиетовие сте свободен да изберете само осъществяващото пред самопогубващото поведение. Ако карате кола, имате всички шансове да попадате често в задръства­ния. Ядосвате ли се, псувате ли другите водачи, мърмо­рите ли пред спътниците си, изливате ли яда си върху всички и всичко наоколо? Оправдавате ли поведението си, като казвате, че движението по улиците винаги ви къса нервите и че не се контролирате, когато попаднете в задръстване? Ако всичко това е така, вие сте свикнали да мислите определени неща за себе си и за начина, по който се държите, когато сте част от уличното движе­ние. Какво ще стане, ако решите да мислите нещо дру­го? Ако изберете да впрегнете мозъка си в по-полезна работа? Това ще ви отнеме време, но можете да се на­учите да си говорите по нов начин, да привикнете към ново поведение — например да си свиркате, да пеете, да включите магнетофона си и да запишете някои изречени на глас мисли, дори да се научите да броите до десет, когато се ядосате. Няма да започнете да харесвате улич­ното движение, но ще се научите — макар и твърде бав­но в началото — да прехвърляте в ума си нови мисли. Решили сте да не се чувствувате неудобно. Избрали сте бавно, но сигурно да замените старите отрицателни емоции със здравословни нови чувства и навици.

От избора ви зависи дали всяко ваше преживяване ще стане приятно и стимулиращо. Скучните празненст­ва и деловите заседания са благодатна почва за избор на нови чувства. Когато усетите, че се отегчавате, може­те да накарате ума си да заработи по интересни начини, като заговорите за нещо съвсем различно, съчините първата глава от романа си или обмислите нови плано­ве, които ще ви помогнат да избягвате такива събира­ния в бъдеще. Да си служите активно с мозъка си, озна­чава да преценявате кои хора и събития най-много ви затрудняват и да решавате какви нови мисловни усилия са ви необходими, за да извлечете полза от тях. Ако обикновено се ядосвате от лошото обслужване в ресто­ранта, първо помислете защо не би трябвало да избира­те да се дразните поради това, че някой или нещо се различава от това, което бихте желали. Вие сте твърде ценен, за да се гневите на някой друг човек, особено ако той заема толкова малко място в живота ви. След това разработете стратегии, за да промените обстановката, да напуснете ресторанта или да направите нещо друго. Не се ограничавайте само с гнева си. Впрегнете мозъка си в работа и в края на краищата ще си изработите чу­десния навик да не се ядосвате, когато нещата се обърк­ват.