ДРЕВНАТА МЪДРОСТ НА ВСЕЛЕНАТА И КОСМИЧЕСКИТЕ ЧЕСТОТИ

Истинските причини за заболяванията не са вирусите и микробите, не е лошата екология и не са жизнените несгоди. Истинските причини са  в нарушеното протичане на енергийните потоци в човешкото тяло. А значи, за да се избавим от тези причини и съответно от самите болести, трябва преди всичко да се научим да чувстваме тези потоци от енергия. Защото, само като се научим да ги чувстваме, можем да се нанучим и да ги управляваме.

Всъщност, няма нужда да се учим – нужно е само да си спомним, как се прави това. Вече говорихме, че способността да възприема енергоинформационното поле е дадена на всеки човек по рождение. Но обществото изтиква полето извън сферата на нашите възприятия и човек „забравя” за своите истински природни свойства като енергийно същество.

 

ВЪТРЕШНИТЕ УСЕЩАНИЯ – ВЪЗПРИЕМАНЕ НА СОБСТВЕНАТА ЕНЕРГИЙНА СТРУКТУРА.

ДВИЖЕНИЯ НА ЕФИРНОТО ТЯЛ И НЕГОВИТЕ УСЕЩАНИЯ

 

Човек, възпитан в материалистично общество, не е свикнал да фиксира онези свои усещания, които лежат сякаш извън схерата на материалното. И още повеч, той не е свикнал да съпоставя своите усещания с реалността на енергоинформационния свят. Междувременно енергоинформационното поле непрекъснато ни призовава, присъства във всички прояви, буквално се подава от всички цепнатини, очаквайки единствено нашжето внимание. Нищо чудно, нали полето е нещо, което пронизва целиоя свят, всички негови предмети и явления, всички живи и неживи обекти. Полето е това, което изпълва цялото пространство.

Трябва да преминете базова инициаця, за да почувствате, как се проявява във всеки момент от вашия живот. Това е същото основно умение, кактоа уменинето да се ходи, да се говори, да се държрат предмети в ръцете.

 

СТЪПКА 1:

Усещане на собственото енергийно тяло

Застанете спокойно изправени, разтворете крака на ширината на раменете. А сега бавно и прочувствено вдигнете изпъната дясна ръка настрани, така, че да застане успоредно на пода.  Също тока бавно и прочувствено отпуснете ръката си. Направете това движение няколко пъти. При това се постарайте напълно да се съсредоточите върху движението на ръката и да усетите всяка костичка, всяко мускулно влакно, всяка клетчица. Свалете ръката и, като продължавате да стоите неподвижно в тази поза /ръцете прибрани до тялото/ , повторете същото движение мислено. Издвикайте в себе си същите усещания, които изпитвате при реалното движение на ръката: ето ръката се повдига, ето тя достига положение, успередно на пода, ето бавно се отпуска.... Макар при това материалната ръка да е неподвижна, а действието да е само въображаемо, вие ще бъдете поразени от това, колко ясно е усещането за движеща се рака.

Получили се? Поздравявам ви! Вие току що за пръв път в живота си извършихте осъзнато движение на вашето „фино” тяло! Което не е нищо друго, а ваият енергоинформационен „двойник”, пронизващ всяка клетчица на хизическото тяло. Именно ефирното тяло е дало съзнание на физическото тяло. Но то е способно и на самостоятелно движение.

Сега нека усложним малко упражнението. Протегнете ръката /материалната, принадлежаща на физическото тяло/ напред, право пред себе си, например към срекщуположната  стена /ако сте в стая/ или към най-близкото дърво, стълб, здание /ако сте на улицата или на вилата/. А сега усетете, че вашата ръка се е протегнала напред с цял метър, два, три – толкова, колкото е нужно, за да се достигне стената /дървото, стълба, зданието/. Чувствайте как се е издължила вашата ръка. Ето тя се протяга, протяга, ето тя вече достига целта си – предмета, който сте си набелязали. Ето, че тя вече напипва този предмет. Неповторими усещания, нали? Ето, че под пръстите ви явно се усеща гладвко боядисаната прохладна стена, или топлата, нагрята от слънцето грапава кора на дървото, или „трънливата”, неравна, покрита с пукнатини дървесина на стълба...А на вавшата материална ръка от кости и мускули не и достигат няколко метра, за да усети сама всичко това.

Искате ли да ви разкрия тайната? Това вече сте го правили много пъти, макар и сега да не помните. Правили сте го неосъзнато, когато сте бли бебета и сте лежали още в люлката. И, разбира се, не сте можели да стигнете с мъничката слаба ръчичка до стената, до тавана, до шкафа на масата. И сте изследвали света около вас ето така,у от разстотяние, с помоща на енергията си, която тогава сте можели да управлявате с лекота.

После сте пораснали и сте забравили тези усещания, защото не сте ги развивали – никой не ви е учил на това и никой нищо не ви е говорил затова. Вие просто сте забравили, това, което снякога сте можели да правите. Но сега ви е лесно да си спомните своите навици, защото за вас това е „добре забравеното старо”.

 

СТЪПКА 2:

Промяна на размерите на своето ефирно тяло

Сега ще се научите по-свободно да боравите с тези усещания, да ги задълбочавате и разширявате. Отнесете се към това като към увлекателна игра. Разлбира се, вие сте сериозни и възрастни хора и никой не се съмнява в това. Но даже и в най-възрастния и сериозен човек винаги живее едно вътрешно дете. Това дете е способно да играеу, то отговаря вътре във вас за творческото възприемане на света. И ако вие в суетата си сте забравили за него, ако сте го прогонили  някъде дълбоко, дълбоко, в най-потайните кътчета на своята душа, все пак ще можете да си спомните за него, да го върнете отново към живот и то, зарадвано, че най-после сте си спомнили за него, ще ви поведе къма нов живот, към нови открития, към нови усещания. Само че това, с което се занимавате, съвсем не е игра. Това е нещо повече от сериозно.

И така, вие вече опипахте предметите, удължавайки ръката на ефирното си тяло. А сега трябва да привикнете към подобните усещания, но сега ще работите с цялото тяло наведнъж. Заемете отпусната поза – седнали, прави или лежейки, както ви е по-удобно. А сега усетете, как границите на вашето тяло започват бавно да се разширяват. Виое ставате все по-големи и по-големи и по-големи – и ето вече вашето тяло е станало голямо, колкото къща.  Вашето тяло е запълнило цялото пространство на къщата, където живеете. Е как е, почувствахте ли се великан, гигант.  А сега започнете бавно да се смалявате. Смалявате се, смалявате се....ето че вече се смалихте до размера на гроздово зърно.

Бъдете известно време гроздово зърно, огледайте се наоколо, почувствайте какви големи предмети ви заобикалят. А после непременно си върнете обичеайните размери. Ако забравите да направите това, като отидете на работа със запазенотото си миниатърно ефирно тяло, ще се чудите, защо не ви забелязват, бутат ви, заклещват ви с вратите останалите  и това е важна съставна част от техните поведенчески реации /наапример гражданите, в сравнение със селските жители имат по-малко ефирно тяло и съответо по-малка аура.

Ако пък забравите да намалите размера си на къща, тогава не е издключено мнозина от околните като ви срещат да свиват глави в раменете си, потиснати от вашите размери. Не забравяйте – това не е игра. Психологически вие имате право но игра, както и всеки човек, дори и да е съвсем зрял и улегнал. Дайте воля на въображенето си. Играйте, фантазирайте, експериментирайте. Но помнете, че сега си играете с реалния свят.

​

​