ДРЕВНАТА МЪДРОСТ НА ВСЕЛЕНАТА И КОСМИЧЕСКИТЕ ЧЕСТОТИ

Шест главни твърдения

 

Съществуват шест главни твърдения, които определят осмис­лянето на етерното тяло и като начало бих искал да ги представя на изучаващите:

 

1. Не съществува нищо в проявената вселена (в слънчевите, в планетарните или в различните природни царства), което да не при­тежава енергийна форма. Тя е неуловима и неосезаема, но все пак е субстанциална и контролира, управлява и обуславя външното фи­зическо тяло - етерното тяло.

 

2. Тази енергийна форма (лежаща в основата на слънчевата си­стема, планетите и всички форми, намиращи се в специфичните им предели) сама е обусловена и управлявана от доминиращата слънчева или планетарна енергия, която постоянно и непрекъснато във времето я създава, променя и й придава качество. Етерното тяло е подвластно на неспирна промяна. Това е вярно както за Макрокос­моса, така и за човека, микрокосмоса, а (чрез човечеството) в край­на сметка и по загадъчен начин ще се окаже истина и за всички дочовешки природни царства. Свидетелства за това вече са живо­тинското и растителното царство.

 

3. Етерното тяло е съставено от взаимосвързани и циркулира­щи силови линии, излъчвани от някой (или някои) от седемте плана или области на съзнание на нашия планетарен Живот.

 

4. Тези енергийни линии и тази тясно взаимосвързана система от силови потоци са свързани със седем фокусни точки, или центъ­ра, които се намират в етерното тяло. Всеки от тези центрове е свързан с определен тип постъпваща енергия. Ако енергията, до­стигаща етерното тяло, не се отнася до даден център, той остава неподвижен и непробуден; когато тя се отнася до него и той е чувст­вителен към нейното въздействие, тогава центърът става вибриращ, възприемчив и се развива като контролиращ фактор в живота на човека на физически план.

 

5. Плътното физическо тяло (съставено от атоми, всеки от кои­то притежава свой собствен индивидуален живот, светлина и дей­ност) се споява от енергиите, които формират етерното тяло, и ги изразява. Тези енергии, както ще стане ясно, са от два типа:

а) Енергии, които образуват (чрез взаимосвързани „линии на силова енергия") скритото етерно тяло като цяло и по отношение на всички физически форми. Тогава на тази форма се придават качес­тва от всеобщия живот и жизненост на плана, върху който функ­ционира Обитателят на тялото и следователно, където обикновено е фокусирано неговото съзнание.

б) Специфичните и специализирани енергии, чрез които ин­дивидът (съобразно своята специфична точка в еволюцията, обсто­ятелствата на всекидневния си живот и своята наследственост) из­бира да ръководи житейските си дела.

 

6. Етерното тяло притежава много силови центрове, откликва­щи на разнообразните енергии на нашия планетарен Живот, но ние ще разгледаме само седемте главни центъра, които откликват на навлизащите енергии на седемте лъча. Всички по-малки центро­ве са обусловени от седемте главни центъра; това е факт, който изучаващите са склонни да забравят. Именно тук знанието за егоичния лъч и за лъчите на личността е от първостепенна полза.

 

Може следователно да се види изключителното значение на тази тема за енергията, защото тя контролира човека и го прави такъв, какъвто той е във всеки конкретен момент, а също така показва и плана, на който той трябва да функционира, както и метода, чрез който трябва да управлява своето обкръжение, обстоятелства и вза­имоотношения. Ако схване това, той ще може да осъзнае, че трябва да прехвърли цялото си внимание от физическия или астралния план върху етерните равнища на осведоменост; тогава неговата цел ще бъде да определи коя енергия трябва да контролира неговото все­кидневно проявление (или кои енергии, ако е напреднал ученик). Той ще осъзнае също, че с преместването на неговото внимание, интерес и постижения към все по-високи равнища, етерното му тяло непрестанно ще се променя и ще откликва на новите енергии. Той ще въвежда тези енергии по своя воля и това е правилната употреба на думата „своеволен".

Не е лесно за средния виждащ или ясновидец да разграничи етерното тяло от неговото обкръжение или да изолира конкретния му тип енергия или жизненост, тъй като неговият автомат - физичес­кото тяло, е съставено от вибриращи енергетични атоми и е в посто­янно движение. Следствие от това движение е неизбежното излъчва­не; животинският магнетизъм е пример за подобно развитие. Излъчването от плътното физическо тяло обикновено и по правило се смесва с енергиите на етерното тяло и затова само тренираният виждащ може да направи разлика между двете, особено вътре в са­мото физическо тяло.

От определена гледна точка етерното тяло може да бъде раз­глеждано по два начина: първо, като нещо, което прониква дълбо­ко, намира се в основата и изпълва целия физически организъм; и второ, като нещо, което се разширява извън физическата форма и я обгражда подобно на аура. Обхватът на етерното тяло извън конту­рите на физическото тяло зависи от точката на еволюцията. Той може да се простира до няколко или до много инча. И единствено в тази област жизненото тяло може да бъде изучавано с относителна леко­та, тъй като излъчването на физическите атоми е уравновесено или е взето под внимание.

Що се отнася до физическото тяло, мрежата на етерното тяло прониква във всяка негова част. В наши дни тя е свързана по особен начин с нервната система, която е подхранвана, поддържана, контро­лирана и стимулирана от етерния двойник. Този двойник присъства във вид на милиони миниатюрни потоци или енергийни линии, ко­ито източните окултисти наричат „надиси". Тези надиси са носите­лите на енергия. В действителност те са самата енергия и носят качеството на енергията от тази област на съзнанието, в която за дадения момент е фокусиран „обитателят на тялото". Това може да бъде астралният план или плановете на Духовната Триада и единст­вено по този начин всяка енергия, от който и да е план, независимо колко висш е той, може да контролира физическото тяло. Типът на енергията, пренасяна по надисите и преминаваща от тях към външна­та нервна система, зависи от фокуса на съзнанието, психичното състояние на осведоменост, силата на стремежа или желанието, точ­ката на еволюцията или духовния статус. Това общо твърдение тряб­ва да бъде прието, тъй като целият предмет е все още твърде сло­жен, а механизмът за наблюдение на изучаващия е твърде неразвит, за да се впусна в по-големи подробности. Представеното е до­статъчно като първоначална хипотеза, върху която може да се работи. Количеството и типът енергия, която контролира всеки аспект на нервната система, са обусловени от  центъра, намиращ се в непосредствена близост. В крайна сметка центърът е разпределите­лен агент. Макар че енергията влияе върху цялото етерно тяло, центърът, който е най-отзивчив към нейното качество и тип ще ока­же силно влияние върху надисите и следователно върху нервите, които се намират в непосредствена близост.

 

по "Етерният Проводник"