ДРЕВНАТА МЪДРОСТ НА ВСЕЛЕНАТА И КОСМИЧЕСКИТЕ ЧЕСТОТИ

Осъзнаването е една от основните ценности на човека.

Осъзнаването помага да се живее със свой собствен ритъм. Този, който пребивава в осъзнаване живее, а този, който не пребивава в осъзнаване умира, оставайки встрани от пътищата на Живота, тъй като своя живот човекът се опитва да търси някъде в страни. Осъзнаването ни е необходимо, преди всичко, за да разберем своя ритъм. Само разбралият своя ритъм човек може да се движи цялостно и да влияе на своето на развитие.

Нашето развитието трябва да способства за укрепването на Душата, за развитието на вътрешна сила и последваща трансформация. Всяка практика, техника, действие, изпълнени без осъзнаване са лъжливи. А за да не грешим  в движението си напред, е важно не да бързаме да получаваме повече, а по-добре да разберем по-малкото, което имаме.

Мотивация трябва да търсим вътре в себе си. Докато развитието на човека не стане негова мотивация, той е обречен на бавно угасване! А развитието може да стане мотивация само тогава, когато човек ще е в състояние да разбере дълбочината на своето пребиваване на тази планета, когато той ще е в състояние да възприема света не през призмата на грубите усещания А за това е необходимо качествено да изменим себе отвътре!

Душата - ето това е главното в човека!

Нашата душа — това е Божествено чисто енергийно образувание. Ако не разберем законите и природата на енергията, обричаме душата си на умъртвяване. Защо всички религии призовават човека към вяра в Бога? За това, за да съхранят душата му. Само за тези, които са в състояние да осъзнаят себе си, се появява възможност и да разберат себе си. За тези, които още не са загубили себе си, от време на време настъпва осъзнаване, което насочва човека към истинските ценности.

Този, който се стреми към богатство, се опитва да скрие зад това бедността на своята Душа. Този, за когото богатството не представлява естествено качество на неговото съществуване, не просто губи себе си в извършването на ненужни действия, но и разрушава още по-силно своята душа, лишавайки се от живота си, докато живее. Както е казал известния Светител Теофан Затворник: «Главното е паметта на сърцето обърнато към Бога. Какъв е смисъла ако си постигнал целия свят, а си навредил на душата си». Но и бедното съществуване също показва неспособност да се разпореждаш със себе си така, че да живееш нормално.