ТРАНСФОРМАЦИЯ ЧРЕЗ ТЯЛОТО

"Защо повечето религии заклеймяват или отричат тялото? Като че ли отдадените на духовни търсения винаги са гледали на тялото катo на спънка или дори на нещо греховно. Защо толкова малко от отдадените на търсения са имали успех и са стигали до открития? На нивото на тялото хората са много близо до животните. Всички основни телесни функции - удоволствието, болката, дишането, храненето, пиенето, отделянето, сънят, стремежът към търсене на партньор и създаване на поколение, и - разбира се - раждането и смъртта - са общи. Дълго след падението от състоянието на щастие и цялостност в състоянието на заблуда хората внезапно са се събудили в животинско тяло - и са намерили това за много смущаващо. „Не се заблуждавайте. Вие не сте нищо повече от животни." Като че ли това е истината, срещу която се изправят. Но тя е смущаваща и непоносима. Адам и Ева виждат, че са голи, и ги изпълва страх. Много бързо настъпва несъзнателното отричане на животинската им природа. Заплахата, че могат да попаднат във властта на мощни инстинкти и да се върнат в състояние на пълно не-съзнание, наистина е била много реална. Около някои телесни части и функции, особено около свързаните със сексуалността, се появяват табута и срам. Светлината на съзнанието им не е била достатъчно силна, за да се сприятелят с животинската си природа, да я оставят да бъде и дори да се радват на този свой аспект. Още по-малко са могли да навлязат дълбоко в него, за да открият скритата божественост, реалността в илюзията. Затова са направили, каквото са били принудени да направят. Започнали са да се разграничават от тялото си. Започнали са да си представят, че имат тяло, а не че са тяло. С възникването на религиите това разграничение става още по-силно изразено под формата на вярата, че „човек не е своето тяло". Векове наред безброй хора и на изток, и на запад са се опитвали да намерят Бога, спасението и просветлението, отричайки тялото. Това отричане приема формата на отхвърляне на чувствените удоволствия и най-вече на сексуалността, на постене и други аскетични практики. Дори са причинявали болка на тялото в опит да го отслабят или накажат, защото са го смятали за греховно. В християнството наричат това потискане на плътските желания. Други се опитват да избягат от тялото, като изпадат в състояния на транс или търсят извънтелесни изживявания. Мнозина още го правят. Казват, че дори и Буда практикувал отричане на тялото чрез пост и краен аскетизъм в продължение на шест години, но не получил просветление, докато не изоставил тези практики. факт е, че никой никога не е получил просветление чрез отричане на тялото или борба с него, или пък чрез извънтелесни изживявания. Макар че те могат да бъдат великолепни и да ви позволят да съзрете състоянието на освободеност от материалната форма, в крайна сметка винаги трябва да се върнете в тялото, където се извършва същностната работа по трансформацията. Трансформацията е чрез тялото, а не извън него. Затова никой истински учител не е проповядвал борба с тялото или напускането му, макар че подчинени на ума техни последователи са го правили. От древните учения за тялото са оцелели само .някои фрагменти, например думите на Иисус: „цялото ти тяло ще бъде осветлено". Понякога те се запазват като митове, например, че Иисус никога не е напускал тялото си, а е останал едно с него и с него е отишъл 6 „рая". Никой до ден днешен не е разбирал тези фрагменти и скритото значение на някои митове, затова вярата, че „човек не е своето тяло" е всеобщо господстваща и води до отричането на тялото и опити да се избяга от него. Така безброй търсещи не са могли да постигнат духовно осъзнаване за себе си - останали са си с търсенето. Възможно ли е да се npeomкрият изгубените учения за значението на тялото или да се възстановят от съществуващите фрагменти? Това не е нужно. Всички духовни учения водят началото си от един Извор. В този смисъл има и винаги е имало само един учител, който се проявява в много различни форми. Аз съм този учител, и вие сте този учител - когато успеете да се доберете до Извора вътре в себе си. А пътят към него минава през вътрешното тяло. Макар че всички духовни учения водят началото си от един и същи Извор. след като те бъдат изказани словесно и записани, се превръщат просто В струпване на думи - а думата не е нищо повече от знак, който сочи пътя обратно към Извора. Вече говорих за Истината, която се крие в тялото ви, но отново ще обобщя за вас изгубените учения на учителите - така че ето ви още един пътен знак. Моля ви, опитайте се да почувствате Вътрешното си тяло, докато четете или слушате.

Това, което Възприемате като плътно физическо образувание, наречено тяло, което е подвластно на болести, старост и смърт, не е реално - това не сте Вие. То е погрешно възприятие за същностната ви реалност, която е отвъд раждането и смъртта, и се дължи на ограниченията на ума, който, след като е загубил връзка с Битието, създава тялото като доказателство в подкрепа на илюзорната му вяра в отделността и като оправдание за състоянието му на страх. Но не се отказвайте от тялото, защото вътре в този символ на тленното, ограниченото и смъртта, който възприемате като илюзорно творение на ума, се крие великолепието на вашата същностна и безсмъртна реалност. Не насочвайте вниманието си другаде в търсене на Истината, защото няма да я намерите другаде, освен в тялото си. Не се борете с тялото, защото така се борите срещу собствената ви реалност. Вие сте вашето тяло. Тялото, което можете да видите и докоснете, е само тънък илюзорен воал. Зад него се крие невидимото вътрешно тяло, дверите към Битието, Непроявеният живот. Чрез вътрешното тяло сте неделимо свързани с този нематериализиран Единен Живот - в който няма раждане и смърт и който присъства вечно. Чрез вътрешното тяло сте завинаги едно с Бога. "