ПАТОЛОГИЧНИТЕ ВРЪЗКИ В ОБЩЕСТВОТО

"Енергийната система на човека отначало не е била приспособена към съществуване в такава пренаситена среда, каквато се явява нашият социум. За да живее нормално и да се развива, на човек винаги му е била нужна чистата енергия на природата, а не тези канализационни енергийни стоки, с които днес е задръстено и оплетено от глава до пети нашето съвремено общество.

Да си спомним историята за Адам и Ева. Та нали пасторалният Едем – това е именно идеалната среда за обитаване, която изначално е била предназначена за човечеството. Моделът на човешкият живот е бил проектиран съвсем не в този вариант, който ние в крайна сметка сме получили. Това е трябвало да бъде живот сред чиста природа, с чисти помисли и чисти чувства.

Но човекът сам си е избрал този път. А щом сам го е избрал, щом е пренебрегнал предоставените “парникови” условия – тогава нека да бъде силен, иначе не би могъл да оцелее по избрания от него път.

Но паметта за райската идилия живее в човека, във всяка клетчица от неговото тяло и досега. Не случайно много от нас периодично така отчаяно ги тегли да заминат от града някъде сред природата, там, където няма градска тъпканица, където тишината е нарушавана само от птичи песни и очите се радват на зелените листа, а дробовете дишат чист въздух.

И ако човекът не е още окончателно осакатен от града, не е съвсем съсипан от цивилизацията, то именно в контакта с природата, със земята, с прекрасните пейзажи, с растенията и животните той се чувства най-комфортно, събира сили и, както се казва, душата му си почива. Защото именно в лоното на природата нашият енергообмен с околната среда става най-хармоничен, не изопачен от чужди внедрения, именно там ние получаваме мощно енергийно подхранване.

А от правилното енергийно хранене зависят както подбудите на човека, така и способността му да изразходва енергия за себе си – за поддържане на тялото си в норма, в здраво състояние. Ако човек не получава навреме нормална и правилна енергийна храна, то той започва да губи целия си енергиен потенциал, обричайки се по този начин на болести и страдания.

Сигурно и с вас се е случвало това: след почивни дни да се върнете от вилата, където сте се заредили с бодрост, здраве, добро настроение, на воля сте се ровили в земята, наслушали сте се на птиците, насладили сте се на аромата на цветята, на тишината и чистия въздух. Вие може би, и не се досещате, че там сте получили просто нормално енергийно подхранване от външната среда, от Космоса и от Земята, и вашата енергетика не е била изкривена от странични влияния – просто, защото наоколо не е имало нито една душа.

Но ето че сутринта в понеделник вие все още в добро настроение сядате в препълнения вагон на метрото. И когато само след двадесет минути излизате от този вагон, човек не би ви познал: поради някаква причина погледът ви е помътнял, раменете са се изгърбили, ъглите на устните ви са се отпуснали.

Какво се е случило с вас в този вагон? Сякаш нищо особено. Но някой леко ви е закачил, минавайки край вас, и у вас неясно защо е бликнало раздразнение. После случайно сте срещнали нечий пронизителен лош поглед и, кой знае защо, той ви е пронизал като със стрела. Вътрешно сте потръпнали и сте навели очи (защо - и сам не сте разбрали: нима се страхувате от този човек, нима му дължите нещо?). И като капак са ви изблъскали при изхода - сякаш неволно, но настроението ви вече не е същото. Отивате на работа раздразнен, с главоболие, с нежелание да правите каквото и да е и с изгарящата мечта за следващите почивни дни, или още по-добре – за отпуска.

Случило се е ето какво: вашият енергиен потенциал са го разграбили от различни страни хората, с които ви се е наложило да се сблъскате в метрото. И енергията е потекла по изкривено русло. Нормалният канал за подхранване е започнал да работи с прекъсване.

В обществото околната среда е винаги агресивна. В наше време, за съжаление, има твърде много озлобени и завистливи хора. А с доброжелателните и светли наши съграждани ние се срещаме не толкова често. ( впечатлението ми е, че те не се возят с градския транспорт и сякаш и по магазините не ходят, или пък просто по-малко се забелязват в тълпата?)

Някой неодобрително е погледнал вашето загоряло лице (“Ама че безделник, да беше поработил по-добре, вместо да се припичаш на слънце”), някой ви осъдил за скъпия костюм (“У, проклети богаташи!”), у някого е предизвикал раздразнение вашит висок (нисък) ръст, вашите къси (дълги) коси, модните обувки (износените ви сандали) и т.н. На всички никога не можеш да угодиш, а хората са забравили заповедта: “Не съдете, за да не бъдете съдени”. И ето че съдят, съдят съдят. И дори не подозират, че техните съждения - това не е нещо химерно и безтегловно – това са напълно материални енергийни конструкции, които започват да съществуват самостоятелно в пространството, отпечатват се в тънките енергийни обвивки на околните хора. Получава се цяло енергийно кълбо от патологични връзки.

Вие не веднъж, сигурно, сте забелязали, че в метрото или в натъпканата извънградска електричка, човекът в съседство до вас се възприема съвсем различно, отколкото в неопетнената природа. От една страна в блъсканицата съседът се усеща много по-остро, а от друга страна, той предизвиква много по-малко положителни емоции. В природата, обратно, човек се усеща по-слабо, но някак по-дълбоко и позитивно.

Например, вие пътувате в електричката, и мрачният ви съсед с ватенка и раница през цялото време подсмърча, сумти и ви блъска с лакът. Вие се дразните и вече не сте способни да видите в този човек нищо повече от една мръсна ватенка и блъскащия ви лакът.Къде ти тук да се вгледате в очите на спътника си и да почувствате, какви душевни преживявания има, и какви, може би най-благородни черти на характера се крият зад тази неугледна външност.

Но представете си, че седите някъде на брега на тиха река, под брезичка, наоколо няма никой, и само в далечината някакъв човек равномерно коси трева. И през ум не ви минава, че това може да е същият противен човек, който е седял редом с вас в електричката. Но сега, отдалече, той не предизвиква у вас нито капка раздразнение. Картината, която се разкрива пред вашия взор, изглежда едва ли не идилична и човекът с косата предизвиква само положителни емоции. Сега е възможно, да ви се стори, че той притежава най-добрите качества и най-чистата душа.

В теснотията енергията на Вселената се смесва от полетата на отделните хора и става като криво огледало, изкривяващо всичко и всички

И е напълно вероятно да е точно така - просто именно сега вие виждате истинската същност на този човек, когато възприятието ви не е изкривено от чужди енергийни влияния. Вашият собствен енергиен поток сега не е изкривен от онази суета и всеобщо раздразнение, които ви обхващат във влака. Там вие сте видели не истинското лице на човека, а неговото отражение в “кривото огледало” на собствената си изкривена енергийна структура. А и вашият съсед в това време се е представял не със своята истинска същност, той също е бил изкривен от енергетиката на околните.Може би точно това се казва, че когато сме лице до лице, лицето не се вижда.

В обществото нас постоянно ни заобикалят откъси от странични програми, изкривяващи нашето съзнание.Но най-лошото – това е, че откъсите от ненужните програми формират векторите на целенасочените излъчвания на енергоинформационните паразити, развиващи се от хаотичните енергийни структури.

“Поведенческият отпечатък на събеседника несъзнателно се запазва от човека до половин час след прекратяването на контакта”. "