ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО

"Много е важно да се формира ясно понятие за това какво означава "съзнание", така че тук подробно ще разгледаме този въпрос.

Спомняте си, че в учението, отнасящо се до природата на Великата Същност, бе обяснено, че съзнанието се дължи на пълните взаимни реакции на всички аспекти на факторите и на способностите за реакция, развити в хода на Космическата еволюция. Съзнанието е съчетаване на реакции, така че всяка промяна във всяка част предизвиква съответно приспособяване в цялото. Тук се включва принципът на компенсацията и това всеобхватно компенсаторно приспособяване може да бъде наречено основа на Космическата Личност.

В най-ранните си фази то съставлява синтеза и латентната способност за реакция на дадена Същност. По природа то е съвкупност от взаимоотношения, които не са механични, и поради това е абстрактно, но с развитието на външните обекти, които въздействат върху Същността, върху компенсаторното приспособяване започват да действат нови влияния и по този начин се предизвикват нови компенсаторни реакции.

Поради това различаваме две нива на съзнание:

а) основно съзнание на присъщото на организма устройство;

б) компенсации, предизвикани от влиянията на средата.

Следователно Великата Същност започва с развитие на основната природа, проектира Собствения Си образ и осъзнава този образ. Осъзнаването от нейна страна на този образ в многообразните му аспекти изгражда втория аспект на Нейното съзнание. Тези две фази съответстват на онези аспекти от човека, известни като Индивидуалност и Личност.

Индивидуалността било то на Великата Същ­ност, или на микрокосмоса, човека, представлява пос­ледователност от организирани реакции, които са достигнали равновесие в предходните фази на еволю­цията. Тези фази са отминали, от тях не е останало нищо, освен способностите за реакция, придобити от тази Същност.

Ето защо Индивидуалността е съвкупност от сте­реотипни способности за реакция.

Личността е онази съвкупност от способности за реакция, която става възможна благодарение на при­бавянето на нов фактор в еволюцията.

Следователно "Индивидуалността" и "Личност­та" се отнасят до степени на развитие и имат истори­ческо значение. Те се отнасят до "времето", а не до "формата". Това, което днес е Личност, утре ще бъде част от Индивидуалността.

Така че Великата Същност изгражда Своята пър­ва Личност от реакциите Си спрямо Космическите фази. Тя осъзнава развития по този начин "Аз", когато се установи взаимно действие на всичките й аспекти. Онова съзнание, което Тя развива по такъв начин, само по себе си е съществуване, обективно за ума, който го възприема. Щом съзнанието го фокусира като мисъл-форма, то се създава и съществува за своя сметка и се превръща в обект на съзнанието. В създадената по този начин мисъл-форма се установява същото взаимодейс­твие на сили, които в Космоса пораждат Великата Същност, и процесът продължава.

Както Космосът се възпроизвежда в миниатюр в огромното множество Същности, като еволюцията му вече протича посредством тях, така и мисъл-формата, проектирана от дадена Велика Същност, на свой ред поражда същности. Но тези същности започват еволюцията си от точката, която Великата Същност, която ги проектира, е достигнала по време на тяхната проекция. Защото, както Великата Същност съдържа латентни в Себе Си всички фази на Космоса, така и в тези същности в латентен вид се намират всички качества на Великата Същност.

Следователно в тази проектирана мисъл-форма на Великата Същност, която наричаме вселена, можем да открием:

1. Атомите, проектирани от Космическите атоми, въвлечени в орбитата от онези пътуващи атоми, които се превръщат във Велика Същност.

2. Силовите линии и протичащите течения, които са проектираното съзнание на тази Велика Същност.

3. Извън координацията, установена от този вторичен тип сили с първия тип сили на атомите, се установяват и потоците на чисто движение в пространството, аналог на първото движение в пространството, пораждащо Пръстена-Космос. Така еволюцията изминава своя кръг и се връща по по-висша дъга към вратата, от която е тръгна­ла.

Именно тези потоци на чисто движение трябва ясно да се разграничат от преместването на който и да е обект в пространството. Те създават основата за съзнание в проектираната вселена.

Както вече се подчерта, действието и реакцията не конституират съзнание. Реакцията плюс паметта е това, което е основа на съзнанието, и потоците на чисто движение в пространството са основа за памет­та, тъй като те се съхраняват, бидейки лишени от триене и от субстанция.

Следователно имаме действие и реакция спрямо проявени действия, а също и запазване на отражението от тази реакция в състояние, което - относително спрямо плана, върху който се извършва реакцията - е непроявено. Оттук и твърдението: "Творението въз­никва от Хаоса." Непроявеното е било организирано. Съществува нещо, което не е съществувало преди това. Осъществява се сътворяване. Тези реакции бър­зо въздействат една на друга и по този начин се организират помежду си, а тази взаимна реакция е основа на Личността. Така първото развитие на съз­нание в дадена вселена е една велика и обхватна Свръхдуша.

Следите от реакция, развити в тази Свръхдуша чрез действие върху атомните нива, формират неви­дими "коловози", които, щом бъдат пресечени от ня­кой атом, го карат да следва този курс, докато привличането или натискът на други влияния не преодо­леят това влияние.

Опитайте се да възприемете първото движение на един атом, очертаващ коловоз в "силата", и впримчването в този коловоз на други атоми, които известно време следват неговите извивки, а след това се откъс­ват, за да следват импулсите на собствената си при­рода, като други атоми заемат мястото им. И отново, ако разберете процеса така, както се вижда от нивото на атомите, ще възприемете как милиарди атоми са включени в своя тангенциален танц и как от време на­време някой атом внезапно променя начина си на движение и известно време следва нов, сякаш в плен на невидима принуда, а после се откъсва и се връща към първоначалния си начин на движение. Ако след това пак изследвате коловоза, ще видите, че той е издълбан по-дълбоко и следващият атом ще бъде задържан там по-дълго, преди да се откъсне. Тъй като освен да се движи по определения от коловоза път, всеки атом танцува и със своето движение, движени­ето на атома ще предизвика изменения в коловоза, който ще се видоизменя заедно с всеки атом, когото улавя и заставя да следва пътя му. Това е първата и най-проста фаза на душата и на тялото. Следите, образувани в пространството от въртящите се атоми, улавят други атоми и създават вторични движения, а следата в резултат на това нараства. Атомите, образуващи тези следи, са аналогични на пътуващите атоми, на Космоса."