ЛЕГЕНДАТА ЗА ОТКРИВАНЕТО НА РЕЙКИ

Микао Усуи е роден в Япония и още от млади години проявява интерес към живота и учението на буда. Впечатлява го отказът на Гаутама да наследи богатството и престола на баща си заради познанието и Истината. Наред с това бъдещият доктор е поразен от изумителната лечителска сила / лекуване с полагане на ръце/, която получава озарения Буда, и от стремежа му да помага на хората.

Д-р Микао Усуи забелязва, че различни страдания и болести пречат на много хора да живеят пълноценно и щастливо. У него расте състраданието и желанието да бъде полезен. След като дълго обмисля какво да стори, той стига до заключението, че неща, помагали преди, могат да помогнат и сега. И той тръгва да търси едно вече забравено изкуство – лекуването с полагане на ръце.

Усуи обсъжда темата с будистки монаси и Учители. Оказва се, че знанието за този вид лекуване е потънало във времето. Усуи обикаля Япония, изучава стари ръкописи, пазени в будистките храмове. Когато пита за древния метод на лекуване с полагане на ръце, неизменно получава един и същ отговор, че е забравен или изгубен. Вероятно причината е в това, че в учението на будизма основният акцент пада върху лекуването на духа, а не на тленното тяло.

По време на пътуванията си Усуи се запознава с настоятеля на един дзен манастир, който му разрешава да прегледа пазените там стари книги. Самията монах проявява жив интерес и подкрепя търсенинята на Усуи. За да чете текстовете в оригинал, Усуи изучава санскрит и китайски език. Той е неимоверно упорит и най-сетне открива нужната информация в една от будистките сутри. Там обаче се обясняват техниките, но не и начинът за придобиване на сила или способност за лекуване. Настоятелят на манастира съветва Усуи да следва напътствията от сутрите.

Усуи тръгва към свещената планина Курама, недалеч от Киото, за да прекара там двадесет и един дена в пост и медитация. Тай се качва на билото на планината и събира двадесет и едно камъчета, с които отброява дните. Минават двадесет дни и нощи, но нищо не се случва. Усуи хлървя последното камъче и продължлава пламенно да се моли. Пада нощта. Отново нищо не се случва. Призори, вече съкрушен Усуи се надига от земята, взира се в небето и изведнъж забелязва, как към него бързо приижда Светлина. Той чувства, че Светлината му говори.

Усуи осъзнава, че Светлината е носител на лечебната сила, която той така дълго търси. Разбира, че трябва да й се довери, да й позволи да влезе в него, за да придобие силата й. Усуи разбира също, че Светлината е така мощна, че контактът с нея може да му коства живота. След години упорити търсения, сега той трябва да избере дали да рискува живота си или да остане без нищо. Усуи осъзнава, че ако в този миг се изплаши, повече не би могъл да живее. Той решава да приеме Светлината. Един лъч докасва челото му и той загубва съзнание. Усуи излиза от тялото си и вижда светлинни кълба, в които блещукат символи. Той получава настройка за всеки символ и знание за неговото използване. Така Усуи е посветен в Рейки.